Преславското златно съкровище отново е в България. То е част от изложбата „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав", посветена на 150-ата годишнина на БА, съобщава bTV.

Скъпоценностите се прибират в България след гастрол и изложение в Лувъра във Франция. Златните накити от X век са уникални, а сега са преминали през нови изследвания и учените са установили неизвестни досега факти за артефактите.

Съкровището е било реставрирано основно в една от най-добрите лаборатории в Европа – тази в Майнц, разкри директорът на Националния археологически музей доц. Христо Попов.

„За пръв път българската публика ще го види в пълен вид. Винаги са били експонирани отделни части от него”, каза Попов.

„Целият комплект бижута е впечатляващ. Той е сборен, а не резултат от единично производство. Вероятно е събиран във времето, защото колегите, които изследват неговите особености и технологията на производството му, виждат разлики и развитие в ювелирната работа за (период от) повече от един век”, заяви археологът изследовател Снежана Горянова.

Много впечатляваща е диадемата, която е символ на върховна власт. Централната плочка представя възнесението на Александър Македонски, което се смята, че е един от символите и изразителите на властта.

Картините на диадемата са направени с много фин клетъчен емайл и чрез различни техники. Това е много скъпа и прецизна техника на изработка. Това е едно от най-ценните и уникални неща в съкровището, разказа Горанова.

Проучването в Майнц е разкрило, че емайлът е изключително висококачествен като изработка, а скъпоценните камъни са доста по-скъпи, отколкото се е смятало досега.

Огърлицата привлича най-голямо внимание и е най-„импресивна”. Тя носи символа на Богородица, която се смята за покровителка на царския двор във Велики Преслав.


Основната теза за съкровището е, че е принадлежало на представители на българския царски двор и е било укрито по време на драматичните събития през 60-те и 70-те на X век, когато Велики Преслав пада или при нападението на русите водени от Светослав, или при инвазията на византийския император Йоан Цимисхи, който го завладява окончателно.

Съкровището не е българска изработка, а е дело на византийското имперско ювелирно изкуство и се счита за един от неговите най-ярки образци., предполага се, че е изработено в ателиетата на Константинопол и е било дар за българския царски двор, каза доц. Христо Попов.

Сред артефактите на съкровището е и ювелирен печат с планински кристал, за който се смята, че е принадлежал на царицата.
е в музея до края на януари 2020 г.