Дефицит и високи цени на пелетите се очакват през есента, прогнозират производители на материала, цитирани от „Телеграф“. От миналата година досега цената им се е повишила двойно и от 400 лева за тон в момента най-евтините се продават за 800 лева, но има складове, където струва и 1000 лева за тон. Причините за ръста са заради затруднените доставки от Украйна, откъдето идва половината от вноса на пелети у нас.

Ако той намалее, цените ще се повишат още повече, коментира Веселин Илиев, директор на Център за външноикономическо сътрудничество в БСК. Това ще се усети наесен, тъй като каквото е имало по складовете в началото на пролетта е свършило. Очакванията са, че цените на пелетите ще се вдигнат доста, особено на тези от иглолистна дървесина, каквито идват от Украйна и от Русия. Това увеличение на материала от иглолистна дървесина ще повлече след себе си и пелетите от широколистна дървесина, посочи Илиев.

Внос

Силно е засегнат и мебелният бранш, тъй като голяма част от иглолистната дървесина, която се използва за производството на мебели, идва именно от Русия и Украйна, коментира проф. Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост. Заради рестрикциите, наложени към Москва, в момента вносът е блокиран.

Отделно от Украйна също се внасяше дървесина, но там проблемът е, че предприятията спряха да работят. Също така шперплат като материал, който се използва в дървопреработващата промишленост, се произвежда от Русия и Украйна и там се получи сериозен вакум. Друг фактор, който се отразява върху цените на дървесината, е намаленият дърводобив в страната, посочи проф. Живков.

По думите му с решение на министъра на земеделието добивът на дърва беше орязан до 70% през миналата година, а реално извадената дървесина е 60 на сто от тази, която традиционно се сече. Вследствие на това цените на материала, използван при производството мебели, расте, но само в България, а фирмите губят пазарите си в Европа и други страни.

Според производители поръчките на дървени столове от шведската компания „Икеа“ към български фирми са намалели с над 40 на сто. Като цяло експортът се е сринал с около 20-30% заради скъпата дървесина, както и по-високите разходи за персонал, еленергия и много други.

Отопление

Друг проблем на мебелната индустрия е, че се състезава за материал с търговците на дърва за огрев и производителите на пелети. С покачването на еленергията и на газа дървесината ще се яви най-евтиният възможен начин за отопление особено в по-бедните региони на страната, това е единственият източник за отопление. Според експерти се очаква потреблението на дърва да се увеличи през зимния сезон с 25-30%.

На фона на това цените на дървесината падат в Европа, а и не само, но у нас продължават да са високи. Материалът е поскъпнал 2-3 пъти спрямо 2019 -2020. Въпреки това Живков заяви, че не се очаква да изчезнат мебели от магазините, но експортът е сериозно засегнат.

Индустрия

Потребителските стоки са от едната страна, от другата са индустриалните продукти, където нещата са по-сериозни от гледна точка на внос, обясни Веселин Илиев от БСК.

Масово се вижда проблем с доставките на изделията от стомана и желязо, особено в строителството. Там и цените хвръкнаха до стойности, които никога не е имало. Българските вносители се преориентираха към Египет и Турция.

Торове

С торовете е интересно положението, доколко ще бъдат засегнати селскостопанските производители, тъй като част от тях идваха от тези държави. От Украйна идваше амоняк, на който доставката беше сравнително евтина, тъй като се внасяше само с вагони .

Като цяло бих групирал в три направления проблемите, свързани с войната и вноса от тези две държави, обобщи Илиев.

В първата група са тези на които се вдигат цените има затруднени доставки, временни липси, но вносителите се преориентират и имат възможност да внасят подобни или същите изделия от други държави.

Технологии

Има втора група стоки, доста по-фатална. Става дума за това, че Украйна, по-специално в района на Мариупол, се произвеждаха някои редки газове, които се използват в научни изследвания, нови технологии, в индустриални производства с по-висока добавена стойност и това нещо спря. Научните изследвания са нещо инерционно и много по-късно ще усетим недостига, който се получава.

Всичко, което е свързано с физика, обработка на материали в изолирана среда. От Русия пък идваха редкоземни елементи, които също се използваха в новите технологии и в научните изследвания. Но дори да ги оставим настрана, ЕС внася 605 от необходимия й литий от Русия, 25% от никела идва също оттам, а редкоземните - около 40%. Това ще засегне много индустрии, като вече се усети в автомобилостроенето.

Третата група - това са дългосрочните последици, които ние вече виждаме. Те са доста по-комплексни. Например - инфлацията, която засяга целия ЕС и България, оттук повишаването на лихвените процеси, очертава се забавяне в растежа на цяла Европа. Там нищо не можем да направим, посочи Илиев.

Губим милиарди от липсата на туристи

Българският износ за Украйна е в порядъка на 250-300 милиона евро годишно средно, посочи Веселин Илиев от БСК. Засегнати са фармацевтичната промишленост, както и експортът на бойлери. Украйна е в челната петица на износа ни на бойлери. За Русия по-скоро санкциите са тези, които ограничават българския износ. Сериозни загуби търпи туризмът ни от липсата на посетители от Русия и Украйна.

За разлика от германци, които идват с предплатен пакет, който включва всичко, а извън него я пият една лимонада, я не, те не харчат нищо отгоре. Колеги от туристическия бранш коментират, че добавената стойност от един украински или руски турист е 1000 евро, а 1 млн. туристи внасят един милиард пропуснати ползи.