В историческия център на София бе открит паметник на американския президент Удроу Уилсън, който помогна за запазването на българския суверенитет след края на Първата световна война /1914-1918 г./. Монументът, който е по проект на именития български скулптор Георги Чапкънов, е поставен в градинката между Централната баня и джамията "Баня баши", видяха от БГНЕС. 

Идеята е на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България. Тя е била подкрепена от общественици, интелектуалци, КРИБ, кметът Йорданка Фандъкова, главният архитект на Здравко Здравков, доц. Тодор Чобанов. В инициативния комитет са такива изтъкнати българи като акад. Антон Дончев, акад. Георги Марков, проф. Андрей Пантев, проф. Валери Стефанов, проф. Кирил Топалов.

На откриването присъстваха представители на българския политически и интелектуален елит. Сред тях имаше и много представители на съдебната власт, по чиято инициатива се поставя паметникът на 28-ия президент на САЩ.
 

Сред гостите бяха президентът Георги Първанов, проф. Стоян Денчев, Тодор Чобанов, Ясен Тодоров, главният прокурор Иван Гешев, представляващият ВСС Боян Магдалинчев, шефът на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, главният прокурор Иван Гешев, актьорът Калин Сърменов, проф. Веселин Янчев, аташето по образование в посолството на САЩ Брент ЛаРоса, индустриалецът Кирил Домусчиев, шефът на БТА Кирил Вълчев, ген. Константин Попов, зам.-кметът на София Данчо Барбалов, членове на ВСС, магистрати и много граждани, както и лично създателят на паметника проф. Георги Чапкънов. 

Решението за издигане на паметника бе прието от Столичния общински съвет на 23 април тази година.

Удроу Уилсън работи за постигане на справедлив мир. На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки“, предлага създаването на Обществото на народите, организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.

На мирните преговори през 1919 г. Удроу Уилсън отстоява оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в границите на Царство България. С решителната си намеса той предотвратява реализирането на огромните териториални претенции на Сърбия, Гърция и Румъния спрямо нашата страна, както и нейното ликвидиране като държава и разделянето на три района, подчинени на нейните съседи.



Уилсън е категоричен, че по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало. Президентът е срещу отмъстителното отношение към победените народи и се аргументира, че то ще доведе до нова война в бъдеще. Той настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство.

През 1919 г. Удроу Уилсън получава Нобеловата награда за мир. /БГНЕС