Най-малката внучка на Ванга - Димитрина Митрева, сподели единствено пред „”Труд” невероятната история на живота си и как съдбата е отредила да израсне при пророчицата. “Аз вярвам, че Ванга ни гледа отгоре и помага пак на когото трябва”, с тази истина живее най-малката внучка на пророчицата Димитрина, или Митра, както я е наричала баба й. Тя има изключителната съдба да порасне край Ванга и да попие всичко за живота от нея.
Макар и сляпа, баба й била отлична домакиня. Внучката й и до днес пази един скъп дар за нея - плетено палтенце с цвят портокал.

“Баба реши, че трябва да ми оплете палтенце за рождения ми ден, била съм мъничка. А те са били особено модерни тогава. Баба вложи огромно старание за това. След като го оплете, го прати чак в Сандански, за да бъде боядисано точно в цвят портокал, който тя определила, шивачи му сложили подплата, а отделно изпратила човек на пазара да купи кожи от зайци. След това пухчетата бяха зашити като маншетки. Когато го получих от нея като подарък, скачах от радост, бях модерна и всички ми завиждаха за красивото палто. То и до днес е моя най-скъпа реликва, прибрано е и ще го предам след време на дъщеря си”, споделя жената.

Друг дар обаче има още по-голяма и особено стойност - сребърен кръст, ювелирно изработен.

Историята му е интересна, защото, преди да се сдобие с него, Димитрина имала интересен сън.

Сънувала как рови в една купа, пълна с кръстове, и вади един, който й харесал. А Ванга я сгълчала и казала - “всеки си има своя кръст, този не е твоят”.

“Мина-замина това преживяване, което аз така и не разбрах, викам си, просто сън. Скоро след това дойде датата на официалното откриване на храма на Рупите. Аз стоях до баба, хората идваха и носеха дарове, целуваха й ръка”, спомня си Димитрина. Изведнъж към Ванга приближил бижутер, който извадил сребърeн масивен кръст, на който бил изработен и Христос, и го дарил.

“Боже, влюбих се в тоя кръст, скочих и казах - бабо, да го сложим отпред в предверието на храма. А тя го взе, опипа го и вика - “Митро, на тебе този кръст”. Аз викам - не, не, тук да остане, а тя настоятелно - “не, това е твоят кръст, дар от храма, да те пази, за здраве го дарявам”.

За даровете Димитрина казва още, че баба й никога не е гледала на тях като на блага. “Спомням си, че всяка седмица, като се натрупаха дарове, нас от фамилията ни строяваше и казваше - “айде са вземи ти тая посуда, дрехи и храна и носи”. Казваше ни конкретно с имена, на които бедни или болни хора да носим даровете”, разказва Митра, както я наричала Ванга.

“Понякога говореше с притчи и невинаги съм я разбирала, но когато пораснах разчитах посланията й. Като малка се забавлявах с дарбата й, като всяко дете я изпитвах. Kогато станах тийнейджърка, се вълнувах от романтични преживявания. Всичко, което казваше, така и се случваше.

Много преди да се омъжа, така си седяхме и си говорехме, и тя ми разказа кога, как и за кого ще се омъжа. Аз се смеех и викам - айде сега, майтапиш ме и ме занасяш, а тя вика - “така ще стане, въпреки че не ти е там мястото”. Може би е имала предвид развода ми. Но след години стана точно както ми предсказа. И тогава разбрах, че е доста стресиращо да знаеш предварително какво ще стане и да не можеш да избягаш от съдбата си, това е кръстът, който всеки си носи в живота”, разказва Димитрина.

Историите като тази са много, признава внучката и казва, че Ванга много обичала вицовете и често разказвала и се смеела през сълзи. А когато я питали нещо сериозно, например защо се случват убийства и войни, Ванга отговаряла - тук е чистилището, дяволът владее земята, хората се самозабравиха в омразата си към ближния, затова се случват лоши неща.

Внучката на Ванга признава, че й е мъчно, когато чете за майка си, че е осиновена, като за нещо лошо или други истории, които просто правят сензации с името на пророчицата.

“Това е жестоко, майка ми е истинската дъщеря на баба, тя други родители няма, баба никога не е направила нищо, за да почувства мама, че не е нейна. Напротив, носила я е на гръб като мъничка, треперила е над нея, като всяка майка вечер я е приспивала”, казва Димитрина.

Категорична е, че баба й обичала да помага на хората, особено когато разбирала, че някой идва за дете. Знаела и ги викала директно от опашката пред дома й независимо от реда.

“Сега, когато чета десетките тъй наречени автори, които пишат книги за нея, не се ядосвам, а се смея. Тези хора всъщност разказват собствените си животи, но ползват името на Ванга за реклама. В това отношение подкрепям решението на фондацията, която патентова и защити името на Ванга, защото е безумие, кощунство да кръщаваш с нейно име минерална вода или манджи в ресторант”, казва Митра.

Заветите на Ванга

Хората страдат и много от човешките същества са нещастни, защото не са надарени с умението да забравят лошото и да прощават.

Няма нищо по-страшно от отчаянието. То е най-лошата болест. Няма цяр за него - то разяжда отвътре.

Обичайте се, стремете се към добри мисли и дела, защото това е най-доброто лекарство за всички!

Пусни му края, човече, и си живей, и си пей...

В природата има хармония и ние сме част от нея. Няма „нежива” природа. Всичко „живее” и се подчинява на висша организация и разум.

Ходете лятото боси, за да не прекъсвате връзката си със земята.

Цветята са живи същества, излъчват енергия, дават сила. По това как растат в една къща ще разберете има ли любов и хармония в нея.

Земята е жив организъм. Не я гневете! Изучавайте нейния език и нейните закони и ги спазвайте, за да живеете по-дълго и по-добре.

Пускайте през лятото децата да играят навсякъде - нека да се цапат, да тичат… Така изграждат имунитет и ще са защитени от болестите през зиматa.

Жената е огледало на мъжа, домът е огледало на жената, децата са огледало на мъжа и жената.

Когато раждате деца, трябва да знаете, че вие вече не принадлежите на себе си, а на тези деца. Дарявате живот, за който сте отговорни.

Движете се повече и работете. Мързелът е болест, която уврежда не само нравствено, но и физически.

Затова казвам на всички хора, че съзнанието ни трябва да се променя към добротата. И това не е само пожелание. Земята навлиза в нов отрязък от време, което можем да охарактеризираме като време на добродетелите. Това ново състояние на планетата не зависи от нас, то идва независимо дали го желаем, или не. Новото време изисква ново мислене, друго съзнание, качествено нови хора, за да не се нарушава хармонията във вселената...

Трябва да бъдем добри и да се обичаме, защото бъдещето принадлежи на добрите хора и те ще живеят в един прекрасен свят, който сега ни е трудно да си представим!