Зденка Тодорова е известна правозащитничка, журналистка и писателка от Западните покрайнини. Родена е в град Цариброд, където завършва образованието си на майчин български език, а по-късно българска филология във Филологическия факултет в Белград, работи като журналист и преводач в списание “Мост” в Ниш. През 1990 г. е сред учредителите на Демократичния съюз на българите в Югославия (ДСБЮ), а през 1997 г. създава първата правозащитна организация в Западните покрайнини - Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия.
Автор е на 9 книги, 2 документални филма за Цариброд, над 100 авторски предавания по ТВ СКАТ и на стотици статии, касаещи правата на българите в Сърбия. Неотдавна беше представена в София новата й книга “Към Цариброд и за него”.

- Прочетох твоята нова книга на един дъх. История лъха отвсякъде. Кой те закърми с тази любов към историята?

- Като ученичка най-много обичах литературата, историята и философията. Вкъщи имахме богата библиотека с различни книги и аз постоянно се ровех в тях. Така е и днес. Има неща, които ме привличат, и неща, които не са ми интересни. В тези три области просто намирам себе си. Това е!

- От книгата ти научаваме нови неща за известни и недотам известни личности. Как направи своя избор да пишеш точно за тях?

- На базата на големия архивен, снимков и друг материал, с който разполагам, стигнах до извода, че Цариброд щеше да е духовно много по-беден, ако тези осем знакови българи, за които пиша, не го бяха посещавали или не бяха, макар и за кратко, живели в него. Посветих им деветата си книга с малко странното заглавие “Към Цариброд и за него”. Защо към Цариброд и защо за него!?

Защото, когато Иван Вазов, Алеко Константинов, Петър Дънов, Петър Димков, Константин Константинов, Георги Машев, капелмайстор Тодор Наумов и редакторът на в. “Български Западъ” Каран Дончев се отправяли към Цариброд, са тръгвали с мисия. На Цариброд и царибродските българи после посветили едни от най-хубавите си разкази, пътеписи, спомени, статии, композиции, картини. Благодарение на тях Цариброд става любима дестинация за български туристи и посетители в годините след Ньойския договор и в периода 1941-1944 година.

- Колко време ти отне написването на книгата?

- Фактологията съм събирала в продължение на дълги години. И все излизаше нещо ново и нещо интересно. И все казвах, има време. Но дойде неочаквано едно смутно време, което ни затвори по домовете, и аз тогава написах книгата на един дъх. Кой знае, може би така е трябвало да бъде, точно сега да я напиша по време на пандемията. Учителят Дънов неслучайно по време на един от престоите си в Цариброд през 1904 г. е казал “Има и други сили извън земните, които помагат!”. На моменти ми се струваше, че някой движи ръката ми върху клавиатурата. 

- Има ли някои любопитни моменти, свързани с набавянето на материали за книгата? 

- Много са, не знам с кой да започна! Може би най-любопитният е, когато видях с очите си ръчно изписаните спомени в една тетрадка на потомък на пиротско семейство, заселило се в София по примера на стотиците други пиротски семейства в началото на миналия век. От спомените на Петър Тошев Йосифов научих, че в гостилницата на баща му Тоша Вацов е нощувал Иван Вазов на 12 ноември 1885 г. с цел да наблюдава отблизо военните събития на Нешков връх по време на Сръбско-българската война.

В тази гостилница, която отдавна я няма, Вазов написал първата строфа от стихотворението “Новото гробище над Сливница”. Сутринта, когато станал и слязъл в салона на гостилницата, на една от масите седели княз Александър Батенберг и министърът на войната Никифоров. Попитал ги дали заедно с останалите гости искат да чуят какво е написал. И тогава прочел първата строфа от стихотворението “Новото гробище над Сливница”, което било прието с въодушевление. После явно е донаписал в София своето знаково стихотворение. 

Заради пандемията не можахме по подобаващ начин да отбележим в Цариброд 170-годишнината от рождението на Вазов, но никога за нищо не е късно

За всяко едно от своите три посещения в Цариброд Вазов е оставил писмена следа - два разказа и един пътепис, плюс първата строфа от стихотворението “Новото гробище над Сливница”.

Любопитен момент беше и когато разбрах, че една картина на пазарджишкия художник Георги Машев, изпратен през 1914 г. за учител по рисуване в Царибродската смесена гимназия, се пази в дома на едно царибродско семейство и че Машев е нарисувал в Цариброд 14 знакови картини, сред които и портретите на Димчо Дебелянов и Йордан Йовков. Всичките му картини, нарисувани в Цариброд през 1915 г., били закупени от германския пълномощен министър в София Грацер. 
Снимка за спомен по време на представянето на книгата

- А Петър Дънов, как той се озовава в Цариброд?

- Петър Дънов идва в Цариброд през 1905 г. по покана на съпругата на един български офицер от Русе, изпратен по служба в 25-и пехотен Драгомански полк. Елена Иларионова изпраща писмо на Петър Дънов в София, с което го моли той да дойде в Цариброд, защото съпругът й Константин Иларионов е тежко болен и никой не може да му помогне в малкия град. И Учителят се качва на влака и пристига облечен в белите си дрехи в Цариброд. Там се среща със семейство Иларионови и други офицери от полка.

Разговаря с тях, среща се с полковия лекар и им предлага своя метод на лечение, като извежда болния офицер сред природата в околностите на Цариброд. И така един ден лека-полека по маршрута на Алеко стигат до село Звонци, в трънската част на Царибродско. Минават през долини и дерета, пресичат река Ерма, срещат се с много предизвикателства, даже и нощуват в една бедна българска къща, където ядат най-вкусния боб.

После се връщат в Цариброд пак пеша, преодолявайки из пътя си най-различни препятствия и предизвикателства. Иларионов е излекуван след няколкомесечната терапия на Учителя, за което пише в спомените си Елена Иларионова, съпругата на излекувания офицер. Оказа се, че Учителят е изнасял същата година и лекция в читалището на града и че една от неговите стенографки, Савка Керемедчиева, също е родена в Цариброд. Явно е имал някаква кармична връзка с Цариброд.

- За кого е предназначена книгата? За царибродчани или за всички българи?

- Самият факт, че книгата е много търсена и че тиражът й вече е изчерпан, говори много за предназначението й! 
Книгата е за всички българи! 

Защото знаковите българи, за които пиша, принадлежат на всички нас, независимо дали живеем в България или извън нейните граници!

- Нужно ли ти беше вдъхновение или само материали и ясна идея?

- От всичко по малко! Аз предварително си бях начертала идеята, конструкцията на книгата, бях си подбрала и снимките. Без богата фактология и ясната идея нямаше да мога да напиша книгата!

- Знаят ли българите в България достатъчно за Западните покрайнини?

- Може и да не е достатъчно, но все повече неща научават за Западните покрайнини благодарение и на нас, които написахме и издадохме през последните 30 години немалко книги, сборници, списания! Липсва обаче държавна политика, която да насърчава и подпомага писателите и изследователите от Западните покрайнини да изследват района, да събират архивен и снимков материал, да правят културно-историческото наследство на Западните покрайнини достояние на колкото се може повече българи. И тук пак опираме до политиката или липса на такава на българската държава към Западните покрайнини. Искрено вярвам, че нещата ще започнат да се променят в положителна насока.

- Твоите теми са винаги нови, вълнуващи, интересни и поставят много въпроси. Коя ще бъде следващата ти книга?

- Вече се върти една идея в главата ми. Сигурна съм, че ще предизвика голям интерес!  

Мирослава ПАНАЙОТОВА