Покрай празниците едно скандално решение на надзора на здравната каса не получи очакваната гневна реакция. Мнозина доктори не бяха разбрали, че НЗОК реже парите за медицински консумативи, а те ще трябва да искат от пациентите да доплащат за нещо, за което преди не са плащали. Как решението на НЗОК ще рефлектира върху болниците, докторите и пациентите питаме националния консултант по инвазивна кардиология проф. Иво Петров. Той отговаря и на въпросите на „Труд“ за необходимите реформи в здравеопазването, които ще подобрят достъпа на болните до лечение.

– Проф. Петров, какви ще са следствията от решението на надзора на здравната каса за намаляване цените, които НЗОК плаща за импланти и други медицински изделия?
– Намаляването на реимбурсацията на някои имплантище доведе до лимитиране на възможностите за лечение на много пациенти. Ще се разшири кръгът от болни, които няма да могат да бъдат лекувани без доплащане. За съжаление, доплащането става правило. Това можеше да се въведе преди години. Трябваше да се въведе доплащане и това е ясно на всеки, който е имал директен досег със здравната система. Сблъсквал съм се с това и аз, и на мен ми се е налагало да доплащам когато баща ми беше доста тежко болен. Не съм имал нищо против да доплатя, защото ми е ясно, че системата има финансов дефицит. И този финансов дефицит води до доплащания. Те трябва да се направят обаче систематично, принципно и на бяло. Трябва да има възможност фондове, фондации, здравноосигурителни фондове да помагат на касата, която явно не може да финансира нашето здравеопазване.

– Нямаше ли да е по-нормално да се въведе допълнително здравно осигуряване или застраховане?
– Това трябваше да се направи още преди 4-5 години, когато имаше обсъждане в тази посока, защото още тогава беше ясно, че системата страда от недоимък. И на фона на недоимъка имаме болници повече, отколкото ни трябват. За съжаление, в тези повече болници най-често не се извършва модерен тип лечение, което принуждава пациентите да ходят в чужбина.

– Кой пази монопола на здравната каса?
– Нямам представа. Но е ясно, че така повече не може да продължава. И е повече от ясно, че трябва да бъде въведен хибриден модел здравеопазване, какъвто има в повечето европейски страни, т.е. има един социален стълб – така е във френския модел, в японския… При нас НЗОК може да играе ролята на въпросния социален стълб. Разбира се, не е задължително при нас да е като във Франция – социалният стълб там е 70 %. При нас би могло тези проценти да са 75 или 80, защото българинът не е богат сам да се осигурява допълнително някъде на много високи цени. Това трябва да бъде въведено, не само заради доплащанията в болниците, а и защото личното самоучастие ще доведе и до по-строг контрол върху изразходваните средства. Или както аз казвам на колегите в министерството и в касата, че личните 20 процента, ще контролират 80-те процента. Според мен трябва да се въведе такава система, при която да не може да бъде извършвана една манипулация, интервенция или изследване ако не са изпълнени двете компоненти – т.е. и здравната каса и фонда оторизират за извършването на конкретна процедура, ако разбира се е планова, а не спешна.

– Ще ви върна отново към решението на здравната каса, което влезе в сила от 1 април. Остана ли някакъв стент, за който пациентите няма да доплащат?
– Касата е редуцирала нивата на реимбурсация на много неща – на клапи, на стентове, на пейсмейкъри, на изкуствените сърца, на високотехнологични устройства. Списъкът е огромен. Редукцията на плащане от касата за част от изделията не е драматична и няма да доведе до сътресения. Няма какво да се лъжем винаги в консумативите има марж, т.е. реимбурсното ниво не е равно на импортното финансово ниво. Досега поне в нашата болница за повечето от стентовете пациентите не доплащаха нищо. Не доплащаха за стентовете имплантирани в коронарни артерии, т.е. За миокардния инфаркт и за планово лечение на коронарна болест. Надявам се, че ще продължат да не доплащат.

– Как ще се случи това добро пожелание?
– Вече преговаряме с фирмите-доставчици. Това, което надзорът на касата е предприел, е болезнена стъпка. Нейната тежест трябва да бъде разпределена. И според мен разпределението трябва да е между фирмите, болниците и пациентите. Фирмите трябва леко да редуцират фактурните цени, пациентите да бъдат предупреждавани, че ще им се наложи да доплащат. И досега за немалка част от интервенциите, които сме правили се е налагало доплащане. Доплаща се за резорбируемите стентове, за ендопротезите на аортата също се доплаща и то много. За сложните имплантируеми устройства като ресинхронизиращи пейсмейкъри, кардиовертер дефибрилатори, за аблацията се доплаща. т.е. не се е случило нещо много по-различно от случвалото се досега. Но според мен това е проблемът – че не се оптимизира системата. Ако това не се случи, колкото и пари да се наливат, те ще отидат в една огромна пробита торба от която никой няма да има нужда.

– Кой са тези 100 болници, които могат да бъдат закрити безболезнено?
– Трябва да се направи статистика и преценка на дейността, която извършват болниците и да се прецени кои имат място в системата и кои нямат. Ако вземем за пример Дания, която е малка страна като България, там има пет пъти по-малко болници. В Холандия и Словения – също и разликите при тези страни са в пъти. Тоест безконтролното изразходване на средства за множество болници беше грешка от преди 15 години, когато не се позволи да бъдат приватизирани болниците в затруднение. Ако тогава имаше опция общинските болници да бъдат приватизирани, нещата щяха да стоят по друг начин. В страни като Холандия и Белгия няма държавни болници, което не е драма. Много малко държавни болници има и в страни като САЩ, където държавни болници са само военни. Всички други болници са притежавани или от частни фондове, или от фондации.

– Едва ли в Холандия и Дания са строили такива мегаломански болници, каквито са построени в България и на които само за отопление през зимните месеци не могат да се платят сметките.
– Да, точно така е. При създаването на тези големите болници, които така или иначе са построени, трябваше да се създаде възможност на частното здравеопазване да ги поеме и да ги менажира истински. Частното и държавното здравеопазване трябваше да бъдат равнопоставени. А не както стана ясно в последните няколко месеца, че има схеми, при които частна структура, която е прикрепена към държавна структура, взима приходите.

– Регионалните здравни каси не са ли видели всичко това?
– Изключително добър и уместен въпрос.

– Защо когато се получат такива кризи лекарите и пациентите го отнасят?
– Те всъщност са най-малко заслужаващите такава съдба и отношение, защото когато един пациент е недоволен, а той разбира се няма да е доволен, ако трябва постоянно да доплаща, ще се разсърди на лекаря. Ако болницата не осигурява необходимите средства, импланти и устройства на лекаря, той колкото и да е отговорен, съвестен и морален, няма да може да реализира всичко, на което знае, че е способен.

– Днес вече оперирахте ли пациенти, на които им се наложи да доплащат за неща, за които до този момент не са плащали?
– Току-що имплантирахме една катетърна аортна клапа. Разликата, която се генерира ще бъде на гърба на болницата. Това е сума от 10 000 лева, които по новите правила някойще трябва да плати. Тоест фирмата ще си иска парите, а в тази ситуация има два варианта – разликата се поема или от пациента, или от болницата. Ние вече проведохме разговори с фирмите, в които ги помолихме да редуцират колкото е възможно маржовете (разлика в цената между покупката и продажбата на нещо – бел.ред), за да може остатъка да бъде поделен от болницата и пациента.

– До този момент пациентите колко са заплащали за такава клапа?
– Досега не заплащаха нищо, 0 лева. Здравната каса покриваше разходите.

– Изненадващо ли беше за Вас това решение на НЗОК?
– Не е екстремна изненада, но изненада беше мащабът. Ние бяхме до някъде склонни да има редукция от типа на 10%. За съжаления обаче, първо редукцията на заплащането се оказа доста по-голяма т.е. – с около 20%, и второ, резервът, който се генерира с намалените реимбурсирани нива, не се използва за оптимизиране на заплащането на други импланти, консумативи и устройства, които досега не бяха добре реимбурсирани.

– Ясно ли е къде отива тази разлика?
– Това е въпрос, който бих задал и аз. Дали отива за лекарства, дали за оптимизиране на клинични пътеки.. или заплащане към други каси. Преди 20 дни имах пациент, който във Франция получил по относителна спешност ендопротезиране, за което се е наложило да заплати 30 000 евро. Нашата каса трябва да плати тази сума, тъй като случаят е по спешност. За съжаление, пациентът в България дори трябва да си заплаща за такъв тип процедури и то не малко. Оздравително е да има малко заплащане, но когато то е в хиляди левове то става непосилно за пациентите. Ако такъв тип лечение имаше да речем 80% реимбурсация, то щеше да бъде много по-добре развито в България, а не да бъде “бяла лястовица” – нещо особено и извънредно, защото щеше да е придобило много по- добро професионално развитие.

– Можем ли да очакваме поредни дела заведени от болниците срещу здравното министерство и срещу касата?
– Без всякакво съмнение. Вече има дори подобни спечелени дела в Благоевград, в Троян.

– Седем или осем са спечелените дела, в Разград също има спечелено дело.
– Най-неприятното за България като страна е, че такива дела, изнесени на европейско ниво в Европейският съд се губят веднага от българската държава и неустойките там са много по-големи от колкото на местно ниво. Стига толкова. Повече от ясно е, че системата има нужда от съществена промяна, която да бъде прагматична. Тя не трябва да е скок надолу с главата, нито да бъде връщане назад към таблиците на социологическото здравеопазване. Трябва да се намери прагматично решение и един от вариантите е въвеждането на хибридна система, при която има контрол върху изразходваните средства и се стимулира модерното здравеопазване.

Гостът
Завършил е медицина през 1992 г. в МУ-София. Завършил е и “Здравен мениджмънт” в МУ-София. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в УНСБАЛ “Св. Екатерина”. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното отделение на МБАЛ “Токуда”. От 2010 г. проф. Иво Петров е началник на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и национален консултанат по Инвазивна кардиология. От април 2018 г. е избран за професор към катедра вътрешни болести на МФ на СУ „Св. Климент Охридски”


Интервю на Павлина Живкова, Труд