Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Code Health - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.dromomania.bg
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник” Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Джакарта е пъстра като мечта. И голяма колкото нея. Столицата на Индонезия се е ширнала върху 650 кв.км  и в нея по официални данни живеят около 13 милиона. Да прекосиш Джакарта от единия до другия край отнема часове, дори и с бързите автобусни линии, които се движат по специално трасе, отделено с 40-сантиметров банкет. Спирките са къщички с тераски на 1,5 метра над земята, от които се влиза направо в рейса.

Напук на представите за задъхан мегаполис, градът плува в зеленина. Нормално! Тук температурата през цялата година надвишава 30 градуса, а валежите карат всяко боднато в земята клонче да върже. И все пак Джакарта не е само лепкав трафик, небостъргачи, колониални къщи и музеи. Какво още има в столицата на Индонезия - четете по-долу.

Обама с къси панталонки

Малцина са запомнили от биографията на Барак Обама, че две години е учил в ислямско училище. Той е живял в Джакарта с втория си баща, индонезиеца Лоло Саторо, а майка му е преподавала в протестантско школо, където по-късно се мести и  бъдещият американски президент. 

За да почетат индонезийското детство на Обама, местните власти му издигат... паметник като момченце по къси гащи, на чиято ръка пърха пеперуда и го поставят в централен градски парк. Във фейсбук обаче започва протестна вълна. Аргументът е, че Барак не е направил нищо съществено за Индонезия. Кметството капитулира и поставя статуята (в естествен за 10-годишно момче ръст) в бившето му училище в скъпия джакартски квартал “Ментенг”. 

Като обстановка мястото не крещи с въпиещ лукс, но предизвиква спонтанния въпрос “Защо и у нас няма такива училища?”. Атмосферата е ласкава и по-скоро домашна. Бълбукат поточета, по стените се стелят увивни растения и дори джамията прилича повече на балконче от приказка. В двора децата упражняват традиционен танц с чинии по чорапи, а вторият чин вляво, на който е седял Обама, и до днес си е същият.

Да нахраниш рибите

В “Сий уърлд”-Джакарта  изразът “Да нахраниш рибите” придобива съвсем буквално значение. Огромният аквариум, разположен върху 4200 кв.м е първият в Индонезия и е част от “Джай Анкол дреймланд парк” - комплекс от атракциони, съчетаващи лунапарк, Дисниленд, мол, хотел и пристанище за увеселителни кораби. 

В “Сий уърлд” всеки ден се изсипват 5 млн. литра солена вода, която се филтрира предварително, за да не се заразят с нещо повече от 3500-те обитатели. Дългият 80 м тунел с прозрачни стени и таван, в който, докато вървиш, гледаш как над теб се стрелкат скатове и акули, съседства с детски басейни, където малчуганите могат да пипнат морски звезди и да си поиграят с шарени рибета. Най-завладяващата атракция обаче е храненето на рибите на дълбочина 6 м пред очите на останалите посетители.

За целта ви трябват 20 долара, повечко смелост и късмет да сте първи на касата в часа, когато започва атракцията. След мъчително напъхване в неопренов костюм и кратък инструктаж за работа с кислородна бутилка т.нар. “бъди” (придружител и спасител) ви повежда към аквариума. Провирате се между останки от корабокрушения и сандъци със злато. Рибите се втурват като кокошки към зърно при вида на кошницата със сепии и водата заприличва на супа с мърдащо фиде. Вие ги галите, храните и ако ви е останала свободна ръка, махате на зяпачите зад стъклото. Еуфорията е пълна!

Чаят е първият бонзай

Че чаеното дърво по природа е високо 6 метра, но е нарочно селекционирано до храст, става ясно в плантацията Ганунг Мас в мест ността Пунчак на 90 км от Джакарта. Един от холандските губернатори установил, че в планината е красиво и прохладно, построил си лятна резиденция и постепенно районът се превърнал в нещо като джакартския Бевърли хилс. 

Контраст на луксозните хотели и екстравагантните дворци са къщичките на чайоберачите - спретнати дървени колибки с веранди, на които играят деца и кокошки. Чаеното дърво е първият бонзай, защото се берат само листенцата от най-горната му част и е много по-удобно то да е на височината на дребничките берачки. Те работят от 2 до 6,30 сутринта, но всеки ден изминават по 12 км нагоре по хълма, за да стигнат до работното си място с големи кошници на гръб. Жениците кротко позират за снимка и с радост показват на “бледоликите” как от всеки храст се късат само по няколко листенца на ден. Следва задължителната дегустация на бял, зелен, червен и черен чай с “мезе” от панирани банани и снейк скин фрут (нещо като голям кестен с черупка като змийска кожа).

На един лъв разстояние

Ако искате да видите всички животни и да се забавлявате с атракциите в Таман сафари  Чизаруа, ще са ви необходими поне два дни, защото там можете да храните от ръка любопитни лами и нахалнички зебри, антилопи и хипопотами-джуджета, да гушкате бебета орангутани и леопарди, да плувате с делфини, да пипнете пингвин, да участвате в разиграване на  война със слонове... 170 хектара облагородена джунгла, населена с повече от 2500 животни, повечето от Индонезия и Азия. Единственото, което е необходимо, е да сте със закрита кола и да се въоръжите с моркови и банани.

Магдалена ГИГОВА