Страшно съм самотна, колкото и хора да има около мен. Това е най-ужасното. Много ми е празно. Това споделя пред в. "Галерия" жената, която бе до последно до Чочо Попйорданов - Даниела. Молех се вечер да го сънувам: "Чочи, моля те да те сънувам, да си поговорим". Започнах и го виждам изключително спокоен и усмихнат, разказва тя.
Чочо усещаше завист, имаше страшно много негови колеги, които му завиждаха и той го усещаше, казва още Даниела. А завистта била заради това, че нещата много лесно му се получавали. <br /> <br /> Носеше винаги слънчеви очила, опитваше се да се съхрани от лошите погледи, споделя жената, която осинови дете след смъртта на Попйорданов, а за малката Катерина беше предвидено да се грижат и двамата, но съдбата разпореди друго.<br /> <br /> Сърдита съм на съдбата, защото ми го отне, картината от фаталния ден е непрекъснато пред очите ми.&nbsp;Не желая да виня никого, може би защото съм в сферата на строителството. Пък и още се води следствие, затова не е добре да се намесвам, казва Даниела. <br /> <br /> На дъщеря си Катя, ще каже за Чочо, когато детето започне да задава въпроси. Ще й разкажа всичко. Имаме достатъчно видеа от свои пътувания, ще й пусна филмите с негово участие. Всеки път, когато дават нещо с Чочо, я викам и тя го разпознава. Макар че не може да разбере всичко, обяснява осиновителката на детето. <br /> <br /> &quot;Всеки момент чакам&nbsp;Чочо да се появи отнакъде. Страшно го обичам&quot;, обяснява още Даниела. /БЛИЦ<br /> <br /> <br />