За обикновения читател любопитно би било да открехне тежката завеса и да надникне зад нея в личния живот на известни хора. Ето какво научихме за интимния живот на твореца Елин Пелин. В него той си остава загадъчен и потаен човек, може би защото е верен на собствената си мисъл: “Онзи, който уважава себе си, не трябва да доверява интимните си чувства”. 

И все пак. Мечтите и любовните си преживявания, свързани с девойката Нели, писателят увековечава в максимата: “Животът без любов една лула тютюн не струва” и най-вече в разказа си “Любов”. През 1911 г. споделя с Иван Шишманов в писмо: ”... от година насам обичам с всичкото си сърце едно момиче, високо ценя нейния характер и добро възпитание”. 

Пелинко, както са го наричали приятелите му, е бил доста стеснителен човек, не споделял чувствата си, но след запознанството си с Нели си дава честна дума, че ще обърне гръб на бохемския живот и ще стане достоен човек, с когото тя да се гордее. Като своя литературен герой обаче писателят остава без любимата, защото според нейните родители той е “вятър работа”. 

Отчаяни от заплатата и хонорарите му, родителите на Нели деликатно го помолили да престане да безпокои дъщеря им

На 43 години Пелинко напуска армията на ергените и се жени за 21-годишната детска учителка Стефанка, която обаче работела като сервитьорка, за да припечелва повече. Любовта им е красива и семейният им живот след това е изпълнен с хармония. Елин Пелин е грижовен баща за сина си Боян и дъщеря си Елка, а за съпругата си - галантен кавалер. С повод и без повод й поднася подаръци. 

На фона обаче на тази семейна идилия стои като неразрешима загадка историята на писателя с Елена Белчева от малкия град Лом. Тя започва през 1935 г. Той е на 58, а Ленчето е само на двадесет и е студентка в консерваторията. Срещат се на едно соаре и когато писателят се представя при запознанството, Ленчето простодушно възкликва: “Ама вие не сте ли умрял?!”. По-късно разказвала, че като дете е чела неговите книги и винаги си го е представяла стогодишен белокос, белобрад старец.

За връзката между двамата се носят легенди. Всичко е едно романтично и чудно приятелство. Девойката, млада и красива, вижда в писателя не обект на желания, а изповедник и добър приятел, а той е влюбен и изпълнен с блянове. Авторът на “Гераците” води Ленчето за риба на Искъра или на дълги разходки по “тяхната” пътека от квартал “Бъкстон” до Княжево.

Разказва й интересни истории за известни български писатели или дворцови клюки, докато тя споделя с него безхитростни случки от студентския си живот. След десетилетия Еленка, по мъж вече Атанасова, разказва, че с Елин Пелин ходели в малки, уютни ресторантчета с подиум, където тя с радост му пеела любовни романси. Знаела ги, защото живеела на квартира заедно със своята именита съгражданка Екатерина Ванкова, по-късно легенда на шлагерната песен. 

Пет години платонична любов

Само веднъж писателят си позволил волност - целунал я по челото. Еленка скочила: “Пелинко, направи го още веднаж и никога вече няма да ме видиш!”. Не го направил вече.

За консерваторията Елин Пелин станал настойник на девойката. Когато тя се връщала в Лом при родителите си, той пращал сантиментални и закачливи писма. В автограф на книгата си “Ян Бибиян” Елин Пелин написал: “Мисля, че си малко дяволче и вече си поразбъркала доста невинни душички”.

Петте години на необичайно и романтично приятелство обаче неусетно свършили. Ленчето се явила при Пелинко под ръка с представителен млад човек и казала: “Това е мъжът на живота ми”. Последвал благородният отговор на Пелинко през сълзи: “Ленче, аз ще бъда най-щастливият човек, ако ти се ожениш за това момче”. 

Осем години по-късно, през 1948 г., когато писателят е покосен от инфаркт, съпругата му лично разговаря с Елена Белчева. Връща се у дома успокоена, а Ленчето дълги години преподава музика в училище “Елин Пелин” в столицата.

С какво ли не ни изненадва съдбата?! 

Георги ПЕТРОВ

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук