Жоржета Чакърова преживява истински кошмар, дори имало опасност да загине
Помни ли Дулсинея своя екранен Дон Кихот?
Последната роля в театъра на любимката на публиката беше на сцената на Народния в пиесата на Недялко Йорданов “Каквото, такова”. Така се случи през последните години, че актьорският състав търпи непрекъснати промени. Защото времето е неумолимо и старите аркашки, радвали зрителите години наред, окапват - кой отлита в небесния театър, кой остава у дома по принуда.
В началото ми беше забавно да гледам как се вихри по сцената Жоржета Чакърова. Ролята на бивша учителка - стара мома, толкова й отива! Направо като истинска - рязко сменя темата, губи нишката на разговора, прекъсва колегите. Звучеше ми толкова органично, а и публиката се забавляваше. За съжаление, истината се оказа несправедливо жестока. Не толкова забавно било зад кулисите.
Жоржета сякаш не успявала да излезе от образ, подозирала, че някой иска да я натрови и вдигала бесни скандали. Колегите отдавали това на емоционалността й, но в един момент станало ясно, че актрисата забравя твърде много и понякога говори несвързани неща. Оказва се, че разказвачката на приказки е попаднала в лапите на коварна болест, която краде спомените, краде думите, краде мислите й
И за пореден път прекрасната актриса се оттегли от театъра - може би за последно. Сега домът й е нейната крепост, нейната сцена, нейното убежище. Но тя не е забравена - докато сме живи ние, бившите деца, които сме гледали в захлас нейното “Магазинче за приказки”, които сме ставали на крака и сме я аплодирали на сцената на Сатиричния и Народния театър години наред, които сме пели с нейната Дулсинея пред телевизора, ще помним нашата Жоржета - обичана, харесвана, обожавана.
Жоржета Константинова Чакърова е родена на 8 май 1941 г. в Шумен, където преминава безгрижното й детство и ученическите й години. Тя никак не харесвала името си и чак след години разбрала истината за неговия избор. Оказва се, че е кръстена на своя чичо, на когото казвали на галено Жорж! Не Ганчев, разбира се.
Бъдещата актриса произхожда от комитския род на Миле Попйорданов. Това може би обяснява прословутия й чепат характер. Бащата на Жоржета, който почива едва на 49 г., бил ветеринарен лекар. Майка й, изчислител в местна проектантска организация, поела на плещите си грижата за 14-годишното момиче.
Малката Жоржета живее в София от 10-годишна. Записват я на балет в Пионерския дом. В един момент, когато търсели деца за театрална постановка, я извикали за Пепеляшка. Но не бързайте да се радвате - ролята била разделена на две - дрипавата Пепеляшка и принцеса Пепеляшка
Човек не може да избяга от съдбата си, нали? Първата роля била за Жоржета, втората - за Ванча Дойчева. Същата Ванча, която след години все ще играе господарки на сцената на Народния театър. Познайте за кого ще бъде запазена ролята на слугиня?! След години всеотдайната й майка подкрепила решението на Жоржета да кандидатства във ВИТИЗ. Тогава, когато мераклиите за артисти били стотици, девойката претърпяла първото си разочарование - късат я на изпитите и тя записва ориенталистика в СУ.
Подтикната от майка си, опитва отново на следващата година и е приета на първо място, след като издържа блестящо изпитите. Попада в класа на уважавания театрал проф. Желчо Мандаджиев. Започва да се снима още като студентка - изпълнява главната роля във филма “Хроника на чувствата” на режисьора Любомир Шарланджиев. Участва и в комедията “Мъже в командировка” на Гриша Островски и Тодор Стоянов.
По силата на задължителното “разпределение”, Жоржета заминава за Толбухинския драматичен театър, където през 1964 г. стартира театралната й кариера. След три сезона нейният преподавател във ВИТИЗ става шеф на Сатиричния театър и веднага я назначава в трупата заедно с Климент Денчев (бате Климбо). Явно това не била сцената на Жоржета, защото не успяла да направи запомнящи се роли. И тогава дошло предложение от Народния театър, на което нямало как да устои. За щастие, решението й е съдбовно - на сцената на най-елитния български театър талантът й наистина разцъфтява
За 32-те години в Народния Жоржета Чакърова изиграва емблематични роли, които закономерно й носят най-високите театрални звания в България - “заслужил” и “народен артист”. А популярността връхлита талантливата актриса благодарение на участието й в телевизионни предавания, мюзикъли и постановки. Не спират и изявите й на големия екран. Заради натоварената програма на актрисата и непрекъснатите й отсъствия за снимки, дъщеря й Александра израства с гледачки.
По време на снимките на филма “Черната река” Жоржета преживява истински кошмар, дори имало опасност да загине. По сценарий героите на Жоржета и Георги Георгиев-Гец се срещат на едно мостче над буйна река през зимата. Неочаквано мостчето се счупило пред очите на целия екип, актьорите потънали и реката ги отнесла. Спасили ги по чудо, а филмът така и не излязъл на екран.
Усетила сладостта на професионалната си реализация, Жоржета Чакърова е благословена и със семейно щастие
Независимо че съпругът й - режисьорът документалист Стефан Харитонов, напуска сравнително рано този свят, те успяват да създадат изключително хармонично семейство - нещо рядко срещано в театралната гилдия, раздирана от изневери, разводи и скандали. На пръв поглед кариерата на Чакърова не познава спадове, а върви само по възходяща линия с неизбежния застой, белязал всичко у нас през 70-те и 80-те години. Неофициално се разпространява слухът, че Жоржета, Анани Явашев и други актьори са били обект на разследване от Държавна сигурност
Поводът - участие в неразрешен от властта спектакъл в “Домашен театър” на Вили Цанков. В едно от последните си интервюта Цанков споделя: “Театърът ми беше забранен и аз го възстанових едва през 1999 г.”. Нямало официални наказания за актьорите, но се предполага, че е било наредено да не им се дават роли и за определен период да не ги пускат по радиото и телевизията. През това време само режисьорите Гриша Островски и Павел Павлов подават ръка на Жоржета и Анани, ангажирайки ги в свои постановки на телевизионния театър, излъчени обаче едва след вдигането на ембаргото от двамата “провинили се” актьори.
Покрай грижите около болестта и смъртта на съпруга си актрисата неусетно се разделила с типичната женска суета. Никога не е крила годините си, но винаги е била чувствителна на тема професионализъм
И когато започнало да се шушука, че не чува суфльорките и те се затрудняват да й подават репликите, честолюбивата Жоржета начаса подава молба за пенсиониране. Станало й и тъжно, и болно, и обидно, че след 32 години активна работа в киното, театъра и телевизията държавата й се отблагодарила със 140 лв. пенсия. Такава ни е държавата - най-малко пари отделя за най-нуждаещите се, за културата и образованието.
Е, нещата се променят, но много бавно. И въпреки това актрисата не драматизира пенсионирането си. Но й липсват репетициите. Това е нещото, което най-много обича - да репетира, да изпипва всеки детайл. Нищо, че така и не изиграла поне една принцеса. Животът на Жоржета Чакърова винаги е бил свързан със сцената, била е вярна на двете си големи любови - съпругът си и театърът. И дори като пенсионерка, поканят ли я, не отказва - играе. И не мисли, че театърът й е отнел нещо, защото той е целият й живот.
Когато е на 65 г., съдбата направила на Жоржета един неочакван подарък - късна любов с документалиста Оскар Кристанов. За жалост, и този талантлив творец се поболява и си отива от този свят.
Да си седи вкъщи, да помага при отглеждането на внучката Алиса, да чете книги, да се вижда от време на време на кафе с приятелки - това е новият житейски ритъм на любимата актриса
Но екранната Дулсинея не е останала на мизерната пенсия - до нея неотлъчно е Шани. Тя се грижи за майка си, която на моменти е като малко дете. За съжаление, в последните месеци легендарната актриса се е затворила в дома си и се показва много рядко. “Тя просто седи вкъщи, откакто страда от деменция. Забравя твърде много неща и понякога говори несвързано”, споделя близка на семейството пред столичен вестник.
Най-близките приятелки и колежки на любимата актриса вече са отлетели в един по-добър свят. Когато болестта й позволява, тя сигурно премята в паметта си спомени за годините на слава и популярност. Или пък не? Дали си спомня своя Дон Кихот, който отказваше да приеме, че пред него стои обикновено селско момиче, а не благородна девица? Кой знае, може би Човекът от Ламанча е бил прав?
Подготви Мариана ДОБРEВА
Последвайте ни
Все още няма коментари