Промени в Закона за обществените поръчки са напът да преобърнат из основи здравеопазването у нас. Те са публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на финансите, съобщава Zdrave.net.

Един ред от въпросните промени обаче поставя огромна въпросителна върху това как договорните партньори ще продължат работата си с Националната здравноосигурителна каса. Въпросният ред гласи следното:

„В чл. 14, ал. 8 и 9 се отменят”. Справка в закона показва, че член 14 в сега действащия закон казва: 

Чл. 14. (1) Публичните възложители не прилагат закона:

(8) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Законът не се прилага за:

1. договори, сключвани от Националната здравноосигурителна каса с изпълнители на медицинска помощ по смисъла на чл. 58 от Закона за здравното осигуряване;

2. договори, сключвани от Националната здравноосигурителна каса за заплащане и за договаряне на отстъпки на:

а) лекарствени продукти, медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба;

б) (В сила от 01.01.2020 г.) помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания.

Член 58 пък от Закона за здравното осигуряване е следният:

Изпълнители на медицинска помощ по смисъла на този закон са лечебни заведения или техни обединения по Закона за лечебните заведения, с изключение на лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения, и национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето.

Така излиза, че ако въпросните промени в Закона за обществените поръчки бъдат приети, НЗОК ще трябва да сключва договор с всички лечебни заведения съгласно ЗОП. Никъде обаче в проектозакона не е записано как ще става това. Самата идея болниците да кандидатстват за договор с Касата съгласно ЗОП е абсурдна. Не е ясно по какви критерии лечебните заведения ще сключват договорите с осигурителния фонд. По качество на предлаганата услуга те няма как да бъдат оценени, тъй като няма система за оценяване.

За лекарствата и медицинските изделия НЗОК също не е правила досега обществени поръчки, тъй като тя плаща за тях въз основа на лечението, било то в болници или в домашни условия. По ЗОП ще трябва да сключват своите договори и денталните лекари и специалистите от доболничната помощ.

Всичко това ще доведе до хаос в системата. Ще се утежни неимоверно сключването на договори между НЗОК и договорните й партньори. Критериите, по които ще се избира кой да сключва договор и кой не, са неясни и ще са благодатна почва за корупция. Претекстът за въпросните промени е хармонизиране на нашето законодателство с европейското, но в Европа няма такава здравна система, която да предоставя услугите си след обществени поръчки.

И основният проблем – означава ли това, че евентуалното приемане на законопроекта ще доведе до моментално прекратяване на договорите между лечебните заведения? А ако е така, как ще се лекуват българските пациенти, докато този проблем не бъде изчистен, след като НЗОК няма да има правно основание да плаща за извършена дейност на болниците?

Не става ясно и как ще се провеждат обществени поръчки за лекарства и медицински изделия, след като в момента НЗОК така или иначе плаща най-ниската цена. Обвързването с обществените поръчки може да доведе до недостиг или забавяне на доставките, ако търговете бъдат обжалвани.

Дали това е просто недоглеждане и грешката ще бъде поправена бързо и безболезнено, или пък това е изменение, целящо да промени изцяло философията на здравното осигуряване у нас, предстои да видим след 25 юни, когато изтича срокът на общественото обсъждане на документа.

Целия проектозакон можете да видите тук.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук