Новата валута вече е факт. Независимо дали хората са разделени в нагласите си, дали искат да плащат с левове или нямат нищо против различните банкноти.
Ако една промяна вече е необратима и неоспорима, от значение е единствено рефлексът, с който я посрещаме. Манталитетът, през който я пресяваме.
В него се идентифицират не само старите ни навици, облечени в традиционно недоверие, но и всички налични страхове.
Схващането, че "и на това ще му намерим цаката" поне докато "мине номерът" едва ли са добри съветници. Не и този път.
Не за друго, а защото често техният смисъл се връща като бумеранг под формата на различни ежедневни ситуации. И не защото непременно подкрепяме или пък сме против промяната, а заради чисто житейския й превод.
Знаете, че извън прагматичния поглед и очевидните констатации, винаги става дума за философия, която обикновено надскача времето.
Едва няколко дена са минали от въвеждането на еврото, а хаосът вече е налице. Има го и на касите, и в банковите ни сметки – поне докато всичко не се регулира окончателно – но най-вече присъства в главите ни.
Всяка промяна удря първо в манталитета, а той – за разлика от валутата – не се сменя с фиксиран курс. Ако беше така, може би любимият герой на Алеко Константинов - Бай Ганьо - лесно би се превърнал в европеец.
Ако върнем малко лентата назад, ще си спомним, че и преди еврото имахме съмнения. Те не само се запазиха след появата му, но дори се удвоиха – реципрочно на стойността му.
Всъщност, каквато и да е валутата, може би тя винаги ще ни "боде", защото старите рефлекси диктуват това. Защото ниските заплати, ниските пенсии, високите очаквания, големите обещания, колебливият бюджет и разклатената политика, която държавата води – особено в последните години – винаги си казват думата.
Тежат повече и от лева, и от еврото – взети заедно!
Затова следващия път, когато се изнервите на касиерката, че не иска или не може да ви върне ресто в левове, или пък не разполага с нужните центове, помислете още малко.
Отстъпете от инерцията на вътрешното недоволство и реагирайте различно. Поне веднъж. Не защото нямате основание за тях.
Не защото генералната картинка ще се промени така.
Не защото проблемите около превалутирането изведнъж ще се решат.
Не защото това ще гарантира обратното на всичко онова, което формира страховете.
А заради по-тежкия смисъл, с който иначе всички ние бихме искали да се идентифицираме – и в собствените си очи, и в очите на околните.
Историята вече е минавала по този път. Не веднъж. Няма да правим исторически препратки назад във времето, защото те са известни на всички. Нито ще навлизаме в политическа хронология.
Не само у нас се случва така.
И в Италия кафето "мистериозно" поскъпна. И в Гърция дребните услуги станаха "по-удобно закръглени". И в Хърватия първите месеци бяха учебник по търговска психология, а не по икономика.
Навсякъде трикът беше един и същ –
не толкова заради двойната цена, колкото заради психологията зад нея.
И навсякъде се случи нещо, което ще се случи и у нас – колкото по-скоро, толкова по-добре:
когато хората започнаха да сравняват, да се информират в движение, да отказват при съмнение, да говорят – пазарът се коригира по-бързо от всеки регулатор.
Да, истината не винаги е удобна, но е проста. Масовият потребител е по-силен от всяка комисия, стига да не е пасивен. Стига да го поиска.
И не, не си представяйте, че контрольорите се назначават специално на тези длъжности, защото не униформата променя, а самосъзнанието.
Човекът, който сравнява цените.
Човекът, който не купува "на всяка цена".
Човекът, който казва ясно "НЕ", ако се усъмни, че поскъпването не е следствие от превалутирането.
Ако това го направят хиляди хора – триковете просто умират от глад.
Истината е, че еврото няма да ни направи по-наивни, отколкото сме. Но няма и как да ни попречи да бъдем по-бдителни. Никой не може да го направи вместо нас.
Ако досега сме били недоверчиви и сме си затваряли очите, търсейки "малките хитрости" – значи пак ще бъдем такива. Това е манталитет.
Ако сме търпели същите тези "малки хитрости", значи ще ги търпим и в евроформат.
Промяната на валутата в този смисъл е чисто техническа. И не е правопропорционална на промяната на манталитета. Второто е личен избор.
Точно толкова тежък, колкото може да бъде всеки информиран, проверяващ и преди всичко мислещ човек за всяка порочна практика. Тогава не превалутирането ще е фактор, а позицията.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
