Около Коледа се правят равносметки, а в България, особено в този момент, контрастите са толкова видими, че почти не оставят място на друг смисъл да се задържи за по-дълго в общественото полезрение.
И все пак традициите, домашният уют и споделените моменти трябва да могат да си проправят път дори и в най-хаотичната действителност. Но не само за да потвърдят смисъла, че "надеждата умира последна".
И не само по Коледа.
И като говорим за традиции – някои от тях по света са превърнати в истинска работеща философия. Нещо, за което си струва да се замислим, ако крайната идея винаги е да живеем по-добре.
Ако само бегло сте чували за "фика" и "хюга", или тези думи ви звучат по-скоро като някаква екзотика, сега е моментът да разберете защо понякога наглед дребните подробности наистина са способни генерално да променят картинката.
Не става дума само за модерни думи, а за истински социални механизми, зад които стои ясна философия за живота, труда и човешкото достойнство.
Хюга е датска философия и начин на живот, фокусиран върху създаването на уют, спокойствие и благосъстояние чрез малки удоволствия, топлина, близост с любими хора и осъзнато наслаждаване на момента.
Истински контрапункт на суровия климат там, забързаното ежедневие и динамика.
А шведската Фика е съществена културна традиция за почивка с кафе, чай и сладкиши, но всъщност е много повече от това. Става дума за социален ритуал за свързване с колеги, приятели или семейство, който насърчава релаксацията и намалява стреса, като дори е вградена в работния ден в Швеция. Задължителна пауза за почивка от работа.
Далеч сме от идеята да се сравняваме, но пък примерите са за това – за да служат за вдъхновение.
В България често играем на думи, но нямаме такива, които да събират в едно такъв смисъл. И не само да го държат условно на думи, а той да "работи" реално на практика.
Ще си кажете – на фона на политическата нестабилност, общественото недоволство и голямото предизвикателство, което ни очаква с новата валута от 1 януари 2026 – само ни е до уютни традиции и нововъведения.
Само че…
В случая не става дума само за уют и сладки интерпретации, а за реално право на спокойствие, от което със сигурност всеки се нуждае.
След като в Дания и в Швеция може да има отрязък време, институционализирано за хората – като вид признание, че продуктивността има граници и че общуването не е загуба на ресурс – защо да няма и у нас?
Или при нас промените са само на ниво валута, смяна на правителство, бюджет, ръст на цените, спекула и т.н.?!
В българския език няма еквивалент на "хюга" или "фика", но не защото сме бедни лингвистично, а вероятно тъй като оскъдността в този смисъл е по-социално концентрирана.
Може би защото сме свикнали до болка, а и не без основание, с изрази от типа: "стискай зъби", "избутай месеца", "ще се оправим някак".
И за жалост това не е само народен фолклор.
Някак по неволя свикнахме и на вътрешното насилие, и на празните обещания, и на социалната озлобеност, и на постоянните тревоги.
България е сред страните с най-високи нива на хроничен стрес, най-ниско доверие в институциите, висока емиграция на млади и работещи хора и с доста тревожни показатели за психично здраве. Това показват данни на Евростат.
Затова в подобна среда такъв тип практики, които колкото и еретично да звучат за някои, няма да са просто философия, а промяна в начина на живот.
Уютът отдавна не е форма на глезотия, а е ценност, от която всеки се нуждае. Онзи лукс, който човек може да си позволи, само ако утрешният ден не го плаши.
Бабите и дядовците ни на село едва ли са чували за "хюга" и "фика", но пък са най-близко на практика до техния смисъл с простичкия и смислен начин, по който оползотворяват дните си.
Парадоксално, но факт.
Иначе е ясно, че преходът превърна оцеляването в национална идеология, в която е по-модерно да си говорим за бърнаут, отколкото за релакс.
Но няма грам повод за гордост в това, че някой е работил до припадък.
Не е за хвалене, че не си почиваме редовно.
Няма нищо хубаво в това да сме системно на предела на възможностите.
Да избягаме малко от идеята, че в България човек, който не бърза, изглежда безотговорен, защото така няма да стигнем до нищо впечатляващо.
Времето не е само пари, както има една приказка, защото човекът не е консуматив.
И ако за някои балансът между работа и личен живот е повод за усмивки, защото изглежда все така нереално и неприложимо, то за други това е разковниче за по-пълноценен начин на живот.
Не само по Коледа…
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
