Денят на жената мина, но означава ли това, че еуфорията около поднасянето на цветя и демонстрацията на уважение също са отминали, или са само епизодичен момент?! Въпросът е риторичен, разбира се, а отговорът е събирателна от нагласи, настроения и индивидуализъм.
Епизодична може да бъде и галантността, и глупостта в днешно време, особено ако първото е сведено до жест "по задължение", а другото се проявява в поднасянето на очаквани клишета за "ролята на жената в обществото".
Смисълът е тогава, когато наистина има смисъл! И когато тези, които правят разлика между формалност и уважение, демонстрират повече реален мироглед и по-малко дежурна показност в различните моменти.
На 8-ми март улиците са осеяни с цветя и различни форми на демонстрация, а социалните мрежи преливат от честитки. Но демонстрация не е нужна, ако отношението присъства целогодишно. А празниците винаги са добре дошли, щом създават настроение и повод за усмивки.
Но какво всъщност се крие зад всичко това? Какво точно празнуваме? И защо има и такива, които не признават датата за празнична?
Вероятно не всички знаят, че историята на празника е започнала с борба, а не с бонбони. И е свързана повече с протести, революции и исторически промени, отколкото с цветя и подаръци. А политически оттенък несъмнено има, по неизбежност, но какво от това?! Какво от това, ако другата част от действията и посланията съдържат не по-малка тежест!
Всичко започва в Ню Йорк
Корените на празника датират още от далечната 1908 т. в Ню Йорк – със стачка на работниците от шивашкия бранш. Причината били ужасяващите условия на труд, безкрайните часове и ниското заплащане, които подтикват жените да потърсят правата си. Благодарение на тяхната инициативност впоследствие са създадени и първите женски трудови съюзи.
Жените започват да се борят по-активно за правата си, провокирайки критични дебати и социални вълнения. Нещо, което е особено актуално напоследък (покрай бойкотите и протестите).
Първият Национален ден на жената се отбелязва на 28 февруари 1909 г. в САЩ, в съответствие с декларация на Социалистическата партия на Америка.
Идеята за Международен ден на жената е била представена за първи път през 1911-та от ръководителката на „Женското бюро“ на Социалдемократическата партия в Германия – Клара Цеткин.
Същата година е взето решение в Копенхаген, Международният ден на жената да се отбележи за първи път на 19 март в Австрия, Дания, Германия и Швейцария.
И може би няма друга празнична дата, която да предизвиква толкова много разнородни страсти, но и да съдържа толкова динамична история.
Повод за промени
Международният ден на жената неслучайно се е превърнал в повод за редица промени. Още в самото начало повече от един милион жени и мъже са участвали в митинги, посветени на празника, а също и в провежданите кампании за правата на жените – да работят, да гласуват, да се обучават, да заемат публични длъжности. С една дума – край на дискриминацията!
И ако още си мислите, че тези основания не звучат достатъчно тежко, се огледайте в днешната реалност, в която всичко това е неоспорим факт. И не просто факт, а отдавна се приема за даденост.
Години назад обаче порядките са били други, нагласите са си проправяли по-трудно път, а големите промени са се случвали след масови инициативи като тази.
Да погледнем още малко към миналото в подкрепа на фактите.
На 8 март 1917 г. (23 февруари по стария юлиански календар) рускините отбелязват Международният ден на жената с кампания за "Хляб и мир" в отговор на смъртта на над 2 милиона руски войници. Това се случва в разгара на Първата световна война, когато Русия е в дълбока криза.
Протестите водят до Февруарската революция и свалянето на цар Николай II. Само четири дни по-късно царят е принуден да абдикира, а временното правителство предоставя на жените правото да гласуват. Което дава и началото на Руската революция.
Три години по-късно празникът е официално признат, а през 1965 г. става и неработен ден за страната.
През 1975 г. Международният ден на жената е отбелязан за първи път от Организацията на обединените нации (ООН), а две години по-късно Общото събрание приема резолюция за обявяване на Ден на ООН за правата на жените и международния мир, като държавите – членки сами избират конкретната дата.
През 1995 г. се подписва Пекинската декларация и платформа за действие – историческа пътна карта от 180 правителства, фокусирана върху 12 критични проблемни области за правата на жените.
А от кога се чества 8-ми март в България?
Празникът, който първоначално е възникнал като част от борбата на жените за трудови и социални права, се превръща в културна традиция в много страни.
В България първите чествания датират от 1911 г. сред социалистическите кръгове, а през 1915-та се случва и първото публично отбелязване.
Въпреки това празникът придобива масов характер едва след Втората световна война, когато е институционализиран от социалистическата власт.
След 9 септември 1944 г. става общонационален празник. А след 1960-та празникът придобива голяма популярност като Ден на жената и майката.
Както се казва не може без политика. Тя е неизбежна част от живота и присъства в ежедневието ни, независимо дали я следим активно, или не. Влияе върху всичко – от цената на хляба до правата, които имаме на работното си място.
Влияе дори и на теми, които изглеждат "извън" политическия спектър – като празнуването на 8 март, например.
И въпреки че празникът някога е започнал със стачки, протести, борба за гласуване и равноправие, днес акцентите са други. Може би защото равноправието отдавна е факт – поне за гореспоменатото.
Но този ден в някои страни все още е повод за сериозни дебати. В Испания, Мексико и Франция, например, в Международния ден на жената се случват мащабни протести за равенство в заплащането, права за майчинство и защита от домашно насилие.
В България празникът се посреща с полярност в нагласите. Преобладават празнуващите, разбира се, а онези, които не празнуват, не го правят заради препратките с миналото.
Повод за признание към жените и майките обаче винаги е нужен, винаги е важен и не се нуждае от специален ден. Но пък, ако вече има такъв, защо да не го използваме по най-добрия начин – без предразсъдъци и без емоционални товари?!
Празниците имат смисъл, само когато носят съдържание. А 8 март не е просто дата от календара, след като може да е част от по-голям и постоянен диалог.
Не е просто ден за цветя, а тест за обществото ни – особено когато осъзнаването е отвъд представата, че уважението може да се побере в букет и комплимент веднъж годишно.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
