България лесно дефилира в новините, особено когато стилистиката отразява поредната скандална ситуация, най-често от политически характер.
Страната ни може и да не е суперсила, но много успешно знае как да влиза със замах в заглавията с дипломатически скандали.
И въпреки че дипломацията е изкуство и практика на провеждане на преговори, у нас тя често прилича повече на свободна интерпретация на хаоса. Вместо на премерени ходове и стратегическо мислене, много често ставаме свидетели на дипломатически гафове, скандали и неразбирателства, които поставят страната ни в неудобни позиции на международната сцена.
Ще кажете: "Нищо ново!" и ще сте прави, защото родната дипломация отдавна прилича на зле режисиран сериал, често с предвидим сюжет, ненужен драматизъм и оскъдна логика.
Дали ще подслушваме посолства или ще сменяме външнополитическите си позиции с притеснително завидна скорост, или ще раздаваме танкери като подаръци, действията ни все предизвикват сериозен международен отзвук.
Да се върнем към 2017 г. с класиката шпионски афери и подслушвания. Тогава България се оказа замесена в скандал, след като стана ясно, че специални разузнавателни средства са били използвани срещу чужди посолства в София.
Българските служби са направили над 50 искания за подслушване на дипломати в нарушение на международното право, одобрени от СГС. А този случай предизвика сериозни дебати относно спазването на дипломатическите норми и практики от страна на родните власти.
Официалното обяснение тогава бе в духа на "стана грешка, случва се", но дипломатическите реакции след това не бяха хич в духа на толеранса.
Да припомним и сагата с либийския танкер "Бадр", почти две години след това, който си смени собственика, докато стоеше на българско пристанище.
Само си представете: чужд кораб, който акостира в Бургас, след което мистериозно се оказва в ръцете на "нови стопани".
Танкерът беше задържан по искане на българска фирма, претендираща за обезпечение на дълг на либийската държава в размер на 9,25 милиона долара. Наложи се частен съдебен изпълнител да предаде танкера на нов собственик, след извършена принудителна смяна на собствеността в български териториални води.
Разбираемо, тогава Либия не остана никак доволна от развоя на събитията у нас, а напрежението заплашваше да се пренесе в открито море. Страната даже заплаши да задържи всеки български кораб в либийските териториални води.
Няма как да подминем и дипломатическият трилър, който си спретнахме с позорната корекция на българската позиция за геноцида в Сребреница. Тогава служебният премиер Димитър Главчев изненадващо промени становището на страната в ООН, с което България не само загуби международен престиж, но и си спечели остри критики и у дома, и навън.
По негово нареждане българският представител в ООН се въздържа при гласуването на резолюция, отбелязваща 30-ата годишнина от геноцида в Сребреница.
Това решение предизвика обществено недоволство и обвинения в опит за промяна на официалната българска позиция по въпроса. В отговор от Министерския съвет заявиха, че позицията на България остава последователна и непроменена, а изтеклите документи са част от процеса на вземане на решения.
През 2021-ва България изгони руски дипломати заради съмнение, че шестима руски граждани, използвали фалшиви самоличности, са свързани с четири взрива в складове за боеприпаси през 2011, 2015 и 2020 г.
Впоследствие стана ясно, че най-вероятно българските служби са знаели за дейността на ГРУ у нас далеч преди да гръмне чешко-руския шпионски скандал.
В началото на тази година (2025) допълнително масло в огъня наля и срещата на социалния министър Борислав Гуцанов с руския посланик Елеонора Митрофанова. Идеята бе, че у нас все още темата за Русия предизвиква полюсни позиции и вътрешнопартийни трусове.
Министърът на труда и социалната политика присъства на събитие, организирано от руския посланик, което предизвика доста критики, а след това заяви, че присъствието му на срещата не е било умишлено, нито организирано с тенденциозни намерения, освен това не се е състояла в руското посолство.
Тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обвини коалиционните си партньори, че си "играят с огъня".
През септември 2023-та, при срещата на българския външен министър Мария Габриел с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, отсъствието на българския посланик във Вашингтон Георги Панайотов, предизвика редица въпроси, които на езика на дипломацията имаха звучене на скандали.
По дипломатически протокол тогава българският посланик е трябвало да присъства на тази среща, но той отсъстваше. Впоследствие според източници от Министерство на външните работи, американската страна е изразила нежелание за присъствието на Панайотов поради загуба на доверие в него.
За финал не можем да пропуснем и дежурните сложни напрегнати дипломатически отношения между България и Северна Македония, белязани от редица скандали през годините.
През 2022-ра на официалната снимка от срещата между българския президент Румен Радев и председателя на македонския парламент Гордана Силяновска-Давкова липсваше знамето на Северна Македония. Това предизвиква остри реакции в Скопие, а Министерството на външните работи на Северна Македония поиска обяснение от българския посланик.
Опозиционната партия СДСМ пък определи случилото се като "дипломатически провал".
Същата година в югозападната ни съседка избухнаха масови протести срещу т.нар. "френско предложение" за разрешаване на спора с България – което бе условие за започване на преговори за членство в ЕС.
Според протестиращите предложението застрашава македонската национална идентичност и език. Това отново доведе до напрежение между двете страни, забави и процеса на евроинтеграция на Северна Македония.
Отношенията между България и Северна Македония често са обтегнати и заради различия в тълкуването на общата история и въпроси, свързани с езика. България признава независимостта на Северна Македония, но не признава съществуването на отделен македонски език, считайки го за диалект на българския.
В крайна сметка, българската дипломация на моменти прилича не на добре изградени стратегически партньорства, а на лош сценарий, в който главните герои често импровизират на политическата сцена. Проблемът е, че последиците винаги са реални и засягат най-вече международния авторитет, икономически отношения, дори сигурността на страната.
И може би, ако в такива моменти сменим жанра – и вместо на "политически фарс" заложим на "стратегически трилър", бихме имали различен краен резултат.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
