Черният леопард, който първо беше пантера, после пума, а накрая ще се окаже обграден от не по-малко опасни хищници. Зверове в човешки кожи, готови на всичко, докато демонстрират "властимането" си – в ситуация, която сами са създали.
Добрият стар парадокс, който можеше поне веднъж да ни изненада. Но – нейсе. Трудно се връщаме към човешкото си лице, особено когато то със сигурност би ни "попречило" да действаме безразсъдно, импулсивно, дори жестоко.
Вече втора седмица Шумен е в извънреден режим заради нечия чутовна глупост. Търсят диво животно, изтръгнато насила от естествената му среда, само за да излъска нечие болно его с лъскавата си козина.
Его, заради което то може да плати с живота си!
В Шумен търсят леопарда под дърво и камък – в храсти, паркове, поля… А в същото време, по улиците на всички наши градове и села ежедневно вървят други хищници. В човешка кожа, но със зверско самосъзнание!
Хищници, които никой не гони. Защото всички са свикнали с тях. И още по-лошо – вече не ги разпознават като заплаха.
Но да се върнем отново на леопарда. Да се запитаме – как изобщо стигна той до Шумен? Собственикът му – мъж, който отглежда диви животни в частния си дом?! Как изобщо си е позволил подобна дързост?
Според Закона за ветеринарномедицинската дейност (чл. 179), притежанието на опасни диви животни от физически лица е забранено без специален лиценз.
Никой не вярва, че собственикът на черния леопард разполага с такъв, нали?
В България, и в този случай, законът очевидно продължава да звучи само на хартия.
Няма регистър.
Няма реален контрол.
Няма дори превенция.
А хората, които си позволяват да държат диви същества в плен – извън естествената им среда – не са дресьори – а насилници. И когато природата избяга, вината винаги е човешка!
Истинските зверове всъщност са сред нас. А делата им сами рисуват уродливото лице на действителността.
През 2023 г. в МВР са подадени над 3900 сигнала за домашно насилие. Повечето от тях – срещу жени. Реалният брой на случаите обаче е многократно по-висок.
Ако погледнем какво се случва на пътя – там положението е звяр след звяр. Случаят "Семерджиев" не е изключение, а симптом. Шофьори без книжка, с наркотици, с алкохол в кръвта – не са рядкост.
А корупционните схеми? Тихият канибализъм на държавата. Пари за детски болници, за социални домове, за инфраструктура – всичко изядено от безнаказани човешки хищници!
Да, те, за разлика от черния леопард, не се крият в храстите. Те живеят в обществените структури. Карат луксозни автомобили. Подписват решения. Управляват. Или просто се разхождат до нас.
Помислете за това, докато се информирате за развитието в преследването на черния леопард.
Защото справянето с диви животни на свобода не е балкански прецедент. Но подходът на други държави показва друго ниво на цивилизованост.
През 2022 г. във Великобритания африкански сервал бяга от частен дом в Лондон. Животното е уловено живо и преместено в зоопарк.
През 2019 г. в Германия избягала лъвица е заловена с упойка. Без изстрели и без истерия.
В САЩ отдавна има протоколи за етично действие. Първа стъпка – локализация и упойка. А евтаназия се допуска само при директна заплаха и ако няма друга възможност.
А у нас се залага на капани с месо, хайки, ловни дружинки. И в социалните мрежи – на "мемета" с пантерата. Гротеската измества реалността с темп, който можеше да бъде ритъм в съвсем различна ситуация.
Ето защо пантерата или леопарда – както искате я наречете – е символ на безконтролно его, на извратено чувство за собственост, на пълна липса на отговорност. Но и нещо повече – напомня. Че най-страшното не е дивото животно, което бяга от клетката си. Най-страшното е човекът, който го е затворил там!
Докато преследваме сенки в гората, по улиците продължават да вървят истинските хищници. Но понеже не ръмжат и не хапят, не ги забелязваме. Привикнали сме към насилието, към алчността, към арогантността.
Привикнали сме към зверовете - това е най-голямата беда! А това, че рушат – и закони, и морал, и доверие – отива само в печалните статистики след това.
Да не стане накрая така – че докато сме търсили пантерата, сме подминали по-страшния звяр – онзи, който гледа от огледалото…
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
