Нови правила за шофьорите. Нови правила и за пешеходците. Законът трябва да се спазва от всички участници на пътя.
Дотук добре. Така трябва да е – но повече от самосъзнание и по-малко с мисълта "иначе ще ни глобят". Само че онова, което обикновено остава в междуредието, често прави въпроса по-остър, отколкото иначе изглежда на хартия.
С други думи, пътят от добрата идея до реалността у нас в този случай е осеян не със "зебри", а с недомислици.
Новите правила вече са в сила. Досегашните глоби от 50 лева са заменени със 100.
Законът обещава защита, но често се разминава с реалността.
Пешеходецът се превръща във "виновник по замисъл" още от момента, в който стъпи на платното – защото може да е погледнал в телефона си. И вече е в графа "неправилно пресичащ".
Така буквата на закона започва да говори по-силно от личната култура. А когато това се случи, последствията няма как да са добри.
И пак стигаме до добре познатия Параграф 22.
Да видим какво "казват" новите правила:
- Пешеходците трябва да се огледат наляво и надясно преди пресичане;
- Забранено е пресичане непосредствено пред или зад спрял автобус;
- Пресичане само на обозначени места. Ако няма такива – на кръстовище по продължението на тротоара;
- Забрана за използване на мобилни телефони и устройства при пресичане – глоба от 100 лева;
- Пресичане на червено – също глоба от 100 лева;
- Забрана за преминаване през ограждения, когато това е изрично указано;
- Забрана за внезапно навлизане на пътя;
- Забрана за движение в тунели и по мостове;
- Пешеходците трябва да пропуснат релсови превозни средства;
- На кръстовища с до две ленти за движение, продължението на тротоарите и банкетите се счита за пешеходна пътека;
- Препоръка за светлоотразители в тъмната част на денонощието.
Ясна е идеята: да се намалят инцидентите с пешеходци. Ясно е и друго – мнозина пешеходци ежедневно създават рискове и за себе си, и за останалите.
Но дали всяка от тези мерки е добре премислена?
Дали законът не изпреварва реалността?
Ако се прилага без инфраструктурна и културна подготовка, законът рискува да се превърне в инструмент за обвинение, а не за защита.
А у нас инфраструктурата отдавна се възприема като хронична "сива зона", която държи правилата в капан.
Защо го казваме ли?
- Защото много пешеходни пътеки са с лоша видимост.
- Защото много улици са без тротоари.
- Защото много пътища са тъмни и без маркировка.
Тогава шофьорите реагират по-трудно, а пешеходците остават в сянка.
А как ще се следи спазването на новите забрани?
Ако някой носи слушалки, но не говори – нарушител ли е?
А ако слуша навигация?
Ако разговаря с човек до себе си – това не е ли същото разсейване?
Ще глобяваме ли "на око"?
А ако телефонът е в джоба, но се извади в последния момент?
Как ще се доказва вината? Или ще разчитаме на "думата на полицая" срещу "думата на пешеходеца"?
Логика срещу реалност.
Отново се сблъскваме с абсурд: законът наказва "символа" (слушалките), но не и реалната опасност – разсеяността. И тогава пешеходецът, който уж трябва да бъде защитен, рискува да се превърне във виновен.
(!) Истината е проста
Безопасността не се печели със забрани. Тя идва със светли и добре маркирани пътеки, строг контрол върху шофьорите, възпитание у дома и в училище – и с една дума, която у нас звучи като лукс: последователност.
В противен случай законът ще остане поле за догадки. Ще създава напрежение и недоверие, вместо култура на движение. Ще оставя вратички за произвол и избирателен контрол.
Новите правила не са просто промени в закона. Те са тест – за съвестта ни и за способността да признаем, че пешеходецът има право да бъде не просто "рисков фактор".
Не слушалките са проблемът, а липсата на среда, която да гарантира безопасност. За нея има още много да се работи.
Ще се промени ли нещо реално? Или ще добавим още един параграф към дългия списък от закони, които звучат добре, но остават мъртви букви?
Най-голямата опасност е, когато законът дава права, а практиката създава фалшива сигурност.
Проблемът не е в буквата на закона, а в манталитета зад волана и на тротоара.
Такива правила биха проработили в Европа, където пешеходецът е реален приоритет. У нас ситуацията все още е на ниво изключения.
Ново време, нови правила.
Но ако законът остане само на хартия, ще има още много да патим.
Пешеходците са част от пътя – и ако държавата вади нож с много остриета, утре може да се окаже, че той е опрян не в правилата, а в гърлото на здравия разум.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
