Доцент д-р Дмитър Гугутков, изпълнителен директор на Медицински комплекс “Доверие”. по специалност е анестезиолог, има магистратура по обществено здраве и здравен мениджмънт. Докторската му дисертация е на тема “Социално-психологични и етични измерения на извънбрачната раждаемост”. Преподава в Медицински университет в София. Специализирал е в Япония и в Израел.
- Д-р Гугутков, Вие нашумяхте с терапията, която предпазва от диабет и като страничен ефект предизвиква отслабване. Какво представлява тази програма и за какви хора е предназначена?
- Тази програма има огромно значение за превенцията на нашето здраве. Всеки от нас чува на ден по няколко пъти за здравеопазване, но никога не си превежда точния смисъл на думата, защото ние говорим за здравеопазване, а не за болно лечение. От тук започва всичко. Често идват при мен пациенти и казват “Докторе, аз от 20 години не съм стъпвал в болница, не съм ходил на лекар” и това ме провокира да кажа, че няма какво да си говорим с такъв пациент, защото той няма отношение към собственото си здраве. В болница не се ходи, когато си болен. В болница трябва да се ходи, когато си здрав, за да не се разболееш.
Един от най-големите проблеми на 21 век е инсулиновата резистентност и метаболитния синдром. Той също е свързан с 21 век, с високия стандарт, с лесно достигане до евтини храни, които в повечето случаи не са много полезни. И прекаляването с количеството води до този сериозен проблем.
- Извинявайте, че ви прекъсвам, но метаболитният синдром болест ли или е комплекс от болести?
- Комплекс от болести. И този комплекс от болести във всички случаи е зависим отново от храненето и от нивата на инсулина. Инсулинът е единственият хормон, който намалява нивото на кръвната захар.
Има няколко десетки хормони, които увеличават нивото на кръвната захар и когато има дисбаланс между тези хормони, ние го наричаме метаболитен синдром. Той може да повлияе на някои от жлезите с вътрешна секреция, на сърдечно-съдовата система, на отделителната система, на половата система и най-вече на опорно-двигателния апарат.
- Това означава ли, че вашият спектър от пациенти е изключително широк?
- Абсолютно широк. От желаещи да забременеят до лекуващи се от онкологични заболявания, лекуващи се за ендопротезиране, подготвящи се за ендопротезиране и стентове на сърцето. Винаги съм казвал: няма противопоказания за това, което правим, защото голяма част от нещата, които правиме на пациентите, или си ги произвеждаме сами, (но ние ги даваме в по-голямо и концентрирано количество), или трябва да ги получаваме с храната, но по обективни и субективни причини не ги получаваме в достатъчно количество.
- Вие казахте, че няма противопоказания. Абсолютно за никаква болест ли няма?
- Противопоказанията са за деца под 6 годишна възраст и за жени, които в момента са бременни. Това са противопоказанията, дадени от производителя и ние сме длъжни да се съобразяваме с тях.
А дори имам пациенти с трансплантирани органи, които също приемат много добре нашата терапия и се чувстват отлично.
- Четох, че програмата е заимствана от екип от американски анестезиолози, ендокринолози, гастроендеролози и геотолози. Вашето авторско надграждане може би е съобразено с българския генотип или с нашия начин на живот?
- Да. Ние се шегуваме с колегите от щатите, защото имат успеваемост на лечението около 50%. Аз казвам, че при нас успеваемостта е над 97%. И те бяха много изненадани. Разковничето е лесно. Българинът е много дисциплиниран, когато трябва да се лекува. Особено когато си плаща, за да се лекува, той изпълнява стриктно всички условия, които му поставя лекарят. А това е свързано с най-вече диетата, която трябва да бъде спазвана строго по време на лечението, а и след това.
Американските пациенти не са толкова стриктни. Те не изпълняват това, което им казват лекарите и си се хранят както искат. Това обяснява по-ниският процент на успеваемост в САЩ.
- Вие споменахте най-различни заболявания, при които терапията действа добре. Но какви са показанията за прилагането й? Трябва да има доказана инсулинова резистентност или супер наднормено тегло, за да дойде пациентът при Вас? Защото ако дойде някоя девойка и каже, че иска да сваля 5 кг, предполагам няма да откликнете.
- Задължително има обективни и субективни критерии, по които стартираме нашата програма. Обективните критерии са доста подробни лабораторни изследвания, които показват има или няма инсулинова резистентност, нивата на инсулина, нивата на кръвната захар и освен това всички останали лабораторни биохимични изследвания, които показват дали има причина и дали е възможно да се направи такъв тип лечение или не.
Също така беседа с пациентите, при която обсъждаме какви са техните проблеми и как можем да ги решим.
- А какви са фазите? През какви етапи минава терапията? Болезнена ли е? Отнема ли много време? Това са все въпроси, които си задават хората.
- Това е дори един от първите въпроси, които задават пациентите ми - “Колко време продължава терапията?” Терапията продължава различно при всеки. Тя е строго индивидуална.
Имам пациенти, които буквално за 4-6 седмици влизат в норма и тогава вече е безсмислено да продължаваме. Имам и пациенти, които в продължение на година и половина идват. Даже рекордьорът ми в момента е тук. Това е пациент, който идва от близо 2 години. Той беше 186 кг, в момента е 102 кг. В изследванията му нямаше нито едно нормално. В момента на бюрото ми са неговите изследвания и се шегуваме с него, че са като на космонавт. Той ще продължи с терапията, защото по Body Mass Index (това е съотношението ръст-тегло), той е висок 1,85 см, трябва да бъде 85 кг и сме казали, че ще спрем с терапията, когато стигне тези килограми.
- Не мога да не ви задам въпроса, не му ли виси кожата като на шарпей при това екстремно отслабване?
- Не. Той беше настроен да ходи на пластична операция в началото. Това е също една от иновациите, които направихме към тази програма. Ние включихме много високи дози глутатион. Глутатионът е един от най-мощните антиоксиданти, който нашия организъм си произвежда сам. Той прави детокс на всички паренхимни органи.
За съжаление след 24-ата годишнина започва да намалява производството на глутатион и това е една от теориите за стареенето на нашия организъм.
- Значи Вие и подмладявате?
- Това е другият етап от нашата програма. Тя е много гъвкава и много различна, защото идват всякакви хора - и млади, и по-възрастни, за да си правят пълен детокс. Благодарение на глутатиона ние правим така, че този детокс помага да се възстановят всички паренхимни органи. А най-големият в нашия организъм е кожата.
Тя се събира така, че при споменатия пациент, колкото и да е странно, няма никакво увисване на кожа, въпреки тези повече от 87 кг отслабване.
- Това означава, че може да се прилага и на здрави хора с добри показатели, които искат просто да се стегнат гайките.
- Точно така. Аз го правя за себе си поне веднъж в месеца. Защото, колкото и да се опитваме да живеем здравословно, да се храним здравословно, има някои микроелементи, витамини и минерали, които са в нищожни количества в храната и не се усвояват лесно. И винаги в нашия организъм има недостиг от тях.
Това се казва малнутриция или недоимъчно хранене. Не по отношение на количеството, а на качеството на храната. А пък тези витамини и микроелементи имат много важна роля и в имунната, и в кръвотворната система.
Така че този детокс е другата част от нашата програма - за хора, които желаят да направат нещо повече за себе си, особено през септември-октомври, преди гриповете и преди падането на имунитета. Идват, правят и през пролетта същия детокс и те самите го усещат и знаят, особено онези, които са го правили няколко пъти, си го търсят активно и знаят, че помага безкрайно много.
- Вие сте първият си пациент и когато прилагате терапията отслабвате 22 кг. Гледам, че не сте ги качили.
- Не, не съм ги качил. Задържам ги и то много лесно, защото най-големият проблем при пациентите, които идват при мен е да бъдат обучени, да научат мозъка и очите си, защото те са гладни с мозъка и с очите.
- И как го убеждавате мозъка, че не иска сладолед, картофи или плодове?
- Първо го убеждаваме медикаментозно. С помощта на пептидите, които ние правим, заповядваме на организма да започне да топи собствените си мазнини. Топейки собствените си мазнини, той дава такова количество енергия, че няма никакво чувство за глад. Дори изпитва отвращение към храната. Когато това се случва достатъчно дълго, очите разбират, че количеството храна е измама.
Този процес не е лесен, той може да продължи няколко месеца, дори няколко години. Аз наскоро публикувах една статия, в която благодарение на моя личен дългогодишен опит, доказвам, че за да научим мозъка и очите си да живеят, да работят в новата реалност, са необходими три години. Три години!
Това не е лесен процес, но като успеем да издържим през тези три години, след това е много лесен.
- Семаглутидът ли лъже чувството на глад?
- Той е един от пептидите, който лъже чувството на глад. Всъщност заповядва да минем в кетометаболизъм или да започнем да си произвеждаме енергия от собствените си мазнини.
Има още поне 4-5 пептида с подобна функция. Хубавото е, че тези пептиди стават все повече и повече, защото всички знаем, че хората сме различни и при някой един пептид действа добре, при друг има някакви странични ефекти.
- А как улучвате правилния? По метода на пробите и грешките ли?
- Винаги е така. Аз, като видя един човек, не мога по това дали има сини очи да знам какъв пептид да му дам. Ние започваме с базовите, след това ги комбинираме.
Затова казах, че имаме обективни и субективни критерии. Така че, когато намерим точната комбинация, с която пациентът да се чувства добре, да се чувства супер енергичен, да не се сеща за храна, значи сме направили правилната комбинация и доза.
- Какъв е резултатът от всичко това? Как изглежда кетодиетата, освен, че се яда един път на ден?
- Кетодиетата и яденето един път на ден са различни неща. Кетодиетата е свързана с това, че нашият организъм би трябвало да си произвежда сам въглехидрати. Ако ние му даваме, този процес е свързан с голямо изразходване на енергия. Като му дадем въглехидрати отвън, той си казва, защо трябва да се мъча да си ги произвеждам, като си ги получавам наготово.
Защото единствения източник на енергия за клетките на нашия мозък, за клетките на нашето тяло, това е глюкозата - въглехидрат. Но, има разлика когато сме си го произвели ние и когато е външен. Външният не го разпознаеме като наш. И затова кетодиетата е важна - за да можем въглехидратите да си ги произвеждаме ние от мазнини и от белтъци, а не да ги получаваме отвън.
Друго нещо е еднократното хранене на ден. То се нарича интермитент фастинг или хранене в определен прозорец от време. Причините да го популяризирам са много, но аз ще изброя само две от най-важните.
Първата е, че нашият стомах е мускул. Той може да се разтяга, може и да се свива.
Идеята е да го оставим да почива максимално дълго, така че да се свие до физиологичните си размери. И другата много важна причина е, че през 2016 година професор Сато, японски лекар, получи Нобелова награда по медицина, защото той доказа, че след 12-ия час гладуване в нашия организъм започват процеси на автофагия. Още една чуждица, която ще преведа на български. Това означава самоизяждане. Самоизяждане на всички болни, стари и сгрешени клетки. Всички знаеме кои са тия клетки.
Неслучайно от древни времена гладолечението е било много популярно и то понякога има страхотен ефект в организма на болни хора. Вече е доказано научно, че гладолечението прави чудеса, но трябва да бъде контролирано. Не бива да изпадаме в крайности, да се стига до кахексия, да сме ни живи, ни умрели от глад.
Това е причината за еднократното хранене или хранене в определен интервал. Аз дори не казвам, че трябва да бъде еднократно, но е хубаво да бъде в рамките на 4 часа, с което оставяме 20 часа на организма да почива и да изяжда всички сгрешени, стари, болни клетки.
Моята гледна точка е, че на човека му трябват много белтъци и мазнини. И то не растителни, а животински.
- Значи, първобитната диета, когато си убиваш вечерята.
- Нашият произход е произход от хищници, а не от тревопасни. И затова ние имаме много незаменими аминокиселини, които можем да получим единствено и само от месото.
Сигурно много вегетарианци и вегани, ще бъдат недоволени от това, което говоря, но така или иначе, ние сме свободни да изразяваме мнението си. За щастие, моето мнение е облечено с научни доказателства и факти.
- Битува обаче мнението, че освен пептиди ползвате и лекарства за диабет. Има ли такова нещо?
- Единственото лекарство за диабет е инсулинът. И ние никога не сме използвали хормона инсулин. Нашата идея е да се намали производството на инсулин в нашия организъм, така че да не се претовари панкреаса и да не се стигне до диабет. Ние никога не сме използвали лекарства за диабет. Никога.
- А защо лекарството Оземпик стана мръсна дума?
- Оземпик стана мръсна дума по много причини. Първо, защото имаше много бизнес интереси в търговията с него, но това не е толкова страшно. Както виждате, вече има достатъчно на пазара от всичките тези медикаменти. А Оземпик стана мръсна дума, защото никой не знаеше какво е това нещо. Или поне бяхме много малко хората, които знаехме какъв е механизмът, фармакокинетиката, фармакодинамиката на този медикамент. И както всичко в България, когато нещо не се познава, то се отрича. То е “много опасно, то е много вредно, то причинява рак, от него се умира. Много е страшно. Бягайте далече от него”.
- От пет хилядите си пациенти до сега има ли умрял?
- Не само, че няма умрял, ами няма нито един с усложнения, каквито и да са те. Така че това е втората причина. И третата причина: както обикновено в България, всички започват да се самолекуват, защото всички разбират от медицина.
- Може ли човек да си купи Оземпик от аптеката?
- Може, разбира се. Дори понякога е по-страшно, с помощта на лекар може да си купи. Носят си и от чужбина, а там не се знае какъв е произходът на тези медикаменти.
Случват се усложнения, случват се много тежки странични ефекти. И тогава вече започва легендата колко е страшен Оземпикът, колко е опасен, как се умира... В последните няколко месеца в световната медицинска литература започват да излизат сериозни статии от много сериозни колективи за позитивните ефекти на тези пептиди.
Не само на Оземпик. Излязаха вече няколко десетки различни пептиди, които е доказано колко позитивни ефекти имат върху нашия организъм. Не само, че не причиняват рак, те предпазват от рак. Не само, че не са опасни, те предпазват от това да имаме различни видове сърдечно-съдови заболявания, различни видове увреждания на съдовете и на сърцето и на мозъка. Те предпазват от диабет, те предпазват от всички тези неща, за които доскоро се говореше колко опасни могат да бъдат.
- Ако човек вече има диабет, може ли да Ви бъде пациент?
- По принцип, не. Но, едно момиче, което работи при нас и има диабет от дете, реших на моя отговорност да го вкарам в програмата. И ако тя си слагаше инсулин преди да влезе в програмата сутрин, обед и вечер - сутрин бърз, на обяд бърз и вечерта бавен инсулин, в момента си слага само сутрин веднъж инсулин. Това е по нейно желание и по мое решение.
Убеден съм, че с тази програма няма как да спре да си слага инсулин. Но фактът, че тя намали, може би със 70% приложението на инсулин, е един гигантски успех. По-скоро се дължи не толкова на пептидите, колкото на това, че тя също така направи обучение на мозъка и на очите си и в момента много внимава за въглехидратите. И това е причина и да прави по-малко инсулин.
- Вие споменахте, че в Америка успеваемостта на програмата е 50%. Т.е., съществува вероятност да се получи йо-йо ефект, ако пациентът не си е възпитал мозъка и очите.
- Естествено. Когато имаш определен начин на живот и ядеш големи количества храна, повечето от която е въглехидрати, няма как да отслабваш. Има физически закон на приход и разход. Ако приходът ти е значително пъти повече от разхода, как да очакваш да отслабваш?! Няма как да отслабваш. Как да очакваш нивото на хормоните да ти е нормално?! Как да очакваш да имаш нормален метаболитен статус?! Няма шанс! Ти винаги ще бъдеш болен, винаги ще страдаш и ще ставаш все по-зле и по-зле.
- Значи, ако перифразираме приказката “Помогни си сам, за да ти помогне и Господ”, можем да кажем, “за да ти помогне и докторът”.
- Точно така е. Първият разговор, който водим с моите пациенти е, че 50% от лечението зависи от мен, но 50% от лечението зависи от тях. И ако те не участват активно, няма смисъл да си губим времето взаимно.
И в повечето случаи това го разбират и то се случва, защото няма как да правим нещо, а в същото време да си живееме по стария начин. Не става!
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор: Калоян Балабанов
Монтаж: Антон Тончев
