Десница, левица и една позната кукувица, която пърха между тях, търсейки къде да сложи своите яйца. Така изглежда ситуацията в Пловдив преди кметския вот на 27 октомври.

ГЕРБ влиза като фаворит в надпреварата след партийния катарзис, предизвикан от Апартаментгейт.  Вместо оплелия се в бизнес схеми досегашен кмет Иван Тотев, партията на Бойко Борисов номинира за градоначалник областния управител Здравко Димитров.

Рокадата беше неизбежна след санитарното прочистване на ГЕРБ от персонажи със засилен афинитет към осребряването на престоя във властта. Съдбата на отлъчения Цветан Цветанов засегна доста от първите хора в партията.

Според повелята на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в челните редици застават кандидати, които имат репутация на честни и почтени хора. Здравко Димитров категорично се вписва в това условие и според стратегията на своя партиен лидер трябва да покаже по-доброто лице на ГЕРБ пред пловдивчани.

Другото предимство на бившия баскетболист Димитров е умението да бъде отборен играч. С което е антипод на вживелия се в ролята на върховен вожд негов предшественик.

Очакваният приятелски огън срещу фаворита на Борисов от верни на бившия кмет кадри едва ли ще доведе до саботаж на вота.
    
Другите десни играчи под тепетата като Дани Каназирева („Съюз за Пловдив”) и Атанас Костов („Демократична България) са с далеч по-скромен потенциал и участието им е повече заради общинските листи или на олимпийския принцип, което важи и за двукратния олимпийски шампион Николай Бухалов („Кауза Пловдив”).

Атрактивният адвокат Георги Колев от ЗС „Александър Стамболийски” също е с тесен хоризонт.

За разлика от предишните кметски избори този път на левия фронт в Пловдив се появи истинска силна фигура. Школският директор Николай Радев има 20 години опит като общински съветник, но пази чара на човек, който е далеч от професионалната политика.

Няма нищо общо и с червените чорбаджии, които доста смущават сиромашкия си електорат, когато слизат от лъскави лимузини за предизборни срещи.

В същото време Радев има дар слово и програмата му е подчертано социална и лява. Като се започне от битката за спасяване на общинските болници като гаранция за достъпно за всички здравеопазване, през идеите за подпомагане на младите семейства, до конкретните мерки за качествено образование, сфера, в която директорът на езиковата гимназия плува в свои води.

За разлика от повечето предишни червени кандидати за кметове на Пловдив Радев печели подкрепа не само на отделни фракции или крила в столетницата, но и на леви и центристки избиратели, които са далеч от твърдото ядро на БСП.

Харесва се, както на нароилия се покрай икономическите зони пролетариат, така и на интелигенцията, където фигурата на даскала будител все още е на почит, а не повод за подигравки.
Към хвалбите за Радев трябва да се добави и излъчването му на консенсусен политик, който не се държи като партиен функционер, иначе казано като кон с капаци.

Печалната за левицата тенденция от последните три местни избора беше кандидатът за кмет на БСП да събира все по-малко гласове. За последен път червените не бяха само кибици за балотажа чак през далечната 2003 година, когато Захари Георгиев стигна втори тур, но загуби от синия претендент д-р Иван Чомаков.

Пак Захари Георгиев изкара на вота през 2007 година 20 000 гласа, данъчният спец Георги Търновалийски  смъкна през 2011 г. летвата до 14 000 гласа, а бизнесменът Георги Гергов почти удари дъното пред 2015 г. с 8640 гласа.

Сега Николай Радев огласи конкретната цифра на очакваните гласове за него, които трябва да го направят кмет.

Като математик той е пределно конкретен -  52 364 гласа. Със сигурност голяма част от тях ще бъдат на негови възпитаници, първо като директор на Математическата гимназия, а след това и на Английската. Цифрата изглежда внушителна, но в никакъв случай не е абсурдна.

На парламентарния вот през 2017-а БСП събра внушителните 40 000 гласа в Пловдив. Заради ниската избирателна активност на последните евроизбори подкрепата падна до  20 800. Същественото беше, че и в двата случая събраната електорална подкрепа гонеше 26%. Ако Радев успее да я постигне на 27 октомври, това със сигурност ще го прати на балотажа като конкурент на Здравко Димитров.

Подобен сценарий е кошмарът за Славчо Атанасов, третия основен претендент за кмет на Пловдив, влязъл в ролята на кукувицата, която иска да снесе своите яйца в чуждите гнезда. Иначе казано да пробута своята бюлетина на гласоподователи, които са далеч от тезите и програмите на партиите зад него.

Атанасов влиза във вота като кандидат на настоящата му формация НФСБ и ВМРО, откъдето си тръгна след гръмовен скандал с нейния лидер Красимир Каракачанов. Двете заедно обаче трудно могат да гарантират нужния електорат, който да изстреля Атанасов на балотаж.

Затова на бившия кмет на Пловдив му трябват гласовете на хората, дето съвсем не си падат по двете десни националистични формации, които в момента са патерицата на ГЕРБ във властта. Показателен за тайните желания на Атанасов беше неговият жест, когато в предизборния дебат на Би Ти Ви беше попитан от Здравко Димитров колко партии е сменил досега.

Славчо обясни, че винаги е членувал в патриотични формации и разпери широко ръце като на сутрешна физзарядка. Ето толкова широка подкрепа му трябва на Атанасов, за да стигне до втория тур. В интерес на истината, досега  номерът на кукувицата в чуждо гнездо му вършеше работа.

През 2007 г. той стана кмет на Пловдив с решителната подкрепа на току що излязлата на голямата сцена  партия на Бойко Борисов. На следващите два кметски вота Атанасов пък засмука огромен брой червени гласове, които не само го пратиха на балотаж, но и за малко не му донесоха победа над Иван Тотев. 

Все пак Атанасов в личен план е почтен и деликатен човек и не е забъркван в корупционни скандали. И стърчи достатъчно, което се оказа традиция за управниците под тепетата след Десети ноември.

Лошото в тактиката на Славчо е, че тя е дежа вю на предишните му изборни номера. Той отново набляга на левия завой в предизборната си програма. Обещава да намали рязко местните данъци – такса смет и налога за колите, макар в същото време да тръби, че хазната е на червено.

Гарантира безплатни ясли, евтини детски градини, синя зона без пари за родителите, които водят или прибират своите деца от училища и забавачки. Има и още много галещи ухото неща в предизборната торба.

Като бивш кмет, Атанасов вероятно добре съзнава, че повечето му обещания са безнадежден популизъм, но като вече обигран политик знае, че на сватба и избори се обещава най-лесно. А и целта оправдава средствата, а тя е ясна – левите избиратели пак да се объркат и да пуснат бюлетина не за Радев, а за него.

Сметките на Атанасов обаче този път може да се окажат без кръчмар. Все пак за левия електорат той вече не е бунтарят, който заби на копие договора за боклука с кабинета „Борисов”, а е част от статуквото, защото коалицията му управлява държавата заедно с ГЕРБ.

При това Славчо е представител на НФСБ, чийто лидер Валери Симеонов се държи като подчертано десен политик, на когото са му напълно чужди всякакви залитания вляво. Понякога го демонстрира и твърде арогантно. Да си спомним само репликите му за майките на децата с увреждания. Как сега Славчо ще убеди хората, че той мисли по съвсем различен начин от шефа си?

Изобщо мисията с прилъгване и омайване на червените бабички този път може да удари на камък. Лъжливото овчарче се дъни третия път, сочи и поговорката. Което означава, че най-вероятно на балотажа на 3 ноември Пловдив ще види отново позабравената класика десни срещу леви. А Славчо Атанасов сериозно може да се замисли дали да не се огледа за нова партия. Със Слави Трифонов, примерно, са почти адаши. Копирано от standartnews.com