Белият дом и Кремъл официално потвърдиха, че срещата между Байдън и Путин е планирана за 16 юни в Женева. Очакванията са толкова големи, колкото и скептичното отношение, че нещо смислено ще се случи.

Раймонд Макгавърн, анализатор, работил за ЦРУ в продължение на 27 години, казва по повод очакваната среща: „Путин вече няма да бъде добро момче“, може да се очаква да повдигне стратегически важни въпроси в разговора с Байдън.

Макгавърн не е оптимист, че срещата ще е особено резултатна, и допълва, че „в крайна сметка президентите могат да поговорят и за климата, за да не се провали срещата“. Но ексанализаторът от ЦРУ подчертава най-важното си опасение: „Байдън не е много добре и Путин знае това“.

На 16 юни в никакъв случай няма да се стигне до някаква голяма историческа сделка. Външната политика на САЩ не се определя от президента, а от съвкупност от фактори, политически и икономически интереси, затова тя е силно инерционна и трудно може да бъде променена, пише БНР.

Освен това политиката вътре в САЩ се захранва и крепи именно от конфронтацията с Русия – ударите срещу Тръмп бяха основно по руска линия, обвиняваха го, че не е достатъчно несъгласен с Путин. Има опасност САЩ да търсят срещата, за да покаже Байдън колко безкомпромисен ще бъде в общуването си с руския президент.

Във вътрешно-политически план американската държава е разделена и неспокойна, и е възможно операция „среща“ да се ползва за стабилизиране на авторитета на Байдън. Между САЩ и Русия е имало много срещи на високо равнище, които са били безрезултатни, но са се провеждали само за да демонстрират, че двете държави с глобално влияние могат изобщо за нещо да се договарят.

Неотдавна Байдън направи изключително грубо изказване за Путин. А по време на политическата си кампания използваше силно враждебна риторика по отношение на Русия. Така че на срещата в Женева Байдън няма да излезе от формата си на напълно несъгласен с всичко, за което Русия настоява.

Външната политика на САЩ по отношение на Русия никога няма да бъде друга, освен политика на сдържане. САЩ са фокусирани върху предотвратяване на появата на регионални хегемони особено в Евразия, затова непрекъснато създават променливи по параметри и конфигурации съюзи, или натягат разломи. Това обяснява много цветни революции в постсъветското пространство, както и операции, които резултатират в санкции и силен натиск от страна на демократичната общност.

Поради тази причина точките за възможно разбирателство с Русия за международните отношения и регионалните конфликти са твърде малко.

Най-вероятно на срещата в Женева няма да се повдигне въпросът за ситуацията в Донбас или поне няма да се търси истинско решение. Поначало Русия никога няма да се откаже от оперативно влияние в Украйна, независимо, че през последните 30 години руснаците силно изтърваха нещата там и се наложи да действат грубо и чрез заплаха за разцепване на украинската държава, за да противодействат на конструираните отвън русофобски правителства и опитите Украйна да бъде привлечена в НАТО.

Нито САЩ, нито Русия имат интерес от поддържането на спокойствие в евразийските територии. Много от действията на двете сили изглеждат ирационални, но то е, защото тези действия не търсят разрешение на конфликтите, а точно обратното - навигация на хаоса за постигане на цели.

С идването на Джо Байдън Договорът за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия, който изтече през февруари 2021 г., беше продължен до 2026 г.

Между САЩ и Русия споразуменията винаги ще бъдат формални и не особено ефективни. Срещата на една гигантска всепозволеност с множество малки зависимости е трудно общуване. А дебалансираният свят не може да се балансира с договори. Рано или късно, ще се балансира с войни, независимо дали ще бъдат конвенционални или хибридни.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!