Новости от България: досега уличените в корупционни афери оставаха обикновено ненаказани. Сега обаче някои от тях бяха изправени пред съд, пише балканският кореспондент на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Михаел Мартенс.
В София започна първият голям процес заради злоупотреба с пари от ЕС: деветима души са обвинени, че са сложили в джобовете си седем милиона евро от средствата по програмата Сапард. По същото време – и това е нещо ново в София – бе уволнен един член на Съвета за електронни медии, след като бе доказано, че е бил ченге. И не на последно място бе заведено дело и срещу бившия шеф на Националната служба за пътно строителство.

За коалиционното правителство и особено за премиера Станишев би било много важно да се похвали с

първи успехи на корупционния фронт

тъй като догодина предстоят избори, а следващият доклад на Европейската комисия през февруари със сигурност ще има отражение върху предизборната борба. Евентуален критичен доклад ще струва много гласове на БСП. Подобно развитие ще постави под въпрос и традиционното мнение, според което реформисткият ентусиазъм на една държава угасва в момента, в който бъде приета в ЕС. Неотдавна в статия за германския седмичен вестник „Ди Цайт” Иван Кръстев, един от водещите политически мислители на България, разви тезата, че присъединяването не означава край, а само промяна във формата на влияние. Кръстев говори за „брюкселския сандвич”, в който корумпираните правителства били притиснати „между една гневна общественост и една безкомпромисна ЕК”.

Това функционира, разбира се, ако общественият гняв действително е насочен срещу собственото правителство, а не пренасочен от последното по различни канали срещу Брюксел. Последното засега поне не може да се каже за България. Опитите на местни политици да неутрализират европейските искания с кампания срещу Брюксел претърпяха фиаско. След толкова много разочарования от собствените си политици,

българинът вярва днес по-скоро на ЕС

отколкото на онези, които го управляват. С кампании срещу брюкселските еврократи в този момент поне не могат да се печелят гласовете на избирателите.

Още от сега е видно, че „брюкселският сандвич” не понася добре най-вече на управляващите социалисти. На следващите избори БСП ще изгуби вероятно позицията си на най-силна партия в страната, тъй като традиционните й избиратели недоволстват. Селяните и производителите на мляко, например, протестираха енергично, настоявайки за възстановяване на отменените от ЕС субсидии. За да спечели отново доверието поне на част от традиционната си клиентела, да кажем пенсионерите, БСП залага усилено на социалната политика. Безплатната почивка за няколкостотин пенсионери нямаше обаче очаквания ефект, както показват допитванията. Начело във всички анкети е стоящият извън парламента софийски кмет Бойко Борисов. Неговата партия е най-силната, въпреки че изобщо не съществуваше при влизането на България в ЕС. Или може би тъкмо затова. /ДВ