Случи се най-после. Започва проверка на приватизацията. През годините е имало много политически декларации по въпроса и нулево действие. Този път главният прокурор Иван Гешев предприе конкретни действия. Това заявява в позиция до медиите д-р Борисов Цеков от Институт за модерна политика.

Вижте целия му анализ:

Казвал съм неведнъж през годините - няма как да се води реална антикорупционна политика без да се обърне поглед към процеса на приватизация.

Преходът няма да свърши докато не се направи ревизия на приватизацията. Но към това трябва да се прибавят и концесиите на природни богатства, плажове, води и пр. Важното е да няма селективен подход, а всички сделки да се проверят.

Приватизацията у нас, за разлика от другите страни от Централна и Източна Европа, беше в голяма степен и корупционен процес. Прехвърлянето на националното богатство в частни ръце, за което решаваща роля имаше изпълнителната власт и администрацията, предопредели социалната структура на обществото и статуса на милиони български граждани за десетилетия напред.

Създаде се много силно усещане за тотална несправедливост и ограбване на националното богаство. Животът на поколения мина в работещи предприятия, където хората достойно изкарваха хляба си и изведнъж те видяха как пред очите им немалка част от тези предприятия бяха унищожени.

Това се отрази на социалния статус на милиони и остави тежка травма върху обществения морал и икономическото състояние на страната.

Затова трябва да се даде прозрачност на случилото се и на тази основа институциите да търсят отговорност там, където има напушения или престъпления. След такава ревизия онези, които законно и почтено са придобили собственост чрез приватизацията или са им предоставени ресурси на концесия, каквито без съмнение има много, няма да бъдат поставяни под общ знаменател с нарушителите.

Въпросът с приватизацията има най-малкото две страни – морално-политическа и юридическа. Полезното, което може да се направи на базата на резултатите от проверката, разпоредена от прокуратурата, от морално-политическа гледна точка, е да се изготви една „Черна книга на приватизацията и концесиите в България“.

В нея да се посочат всички случаи на лоша приватизация или неизгодни за държавата концесии. Фактологично да бъдат описани – имот, фабрика, предпрятие с какви активи и пасиви е приватизирано, на каква цена е придобито, намалявани ли са в последствие ангажиментите на приватизатора за инвестиции, работни места и прочие.

При кой министър и ресорен зам.министър, при какъв състав на агенцията по приватизация и пр. Същото за концесиите – какви такси плащат концесионерите на държавата и какви печалби извличат за себе си от природните богатства на България.

Втората страна на въпроса за ревизия на приватизацията е юридическата. Тя е и най-дискусионна. Полезното, което може да се направи, поне според мен, е да се търси по гражданскоправен ред обявяването на дадени сделки за нищожни, ако има нарушение на закона.

Там, където не е изтекла наказателната давност и има основания, компетентните органи следва да прилагат Наказателния кодекс.

Наред с това трябва да се направи цялостна проверка на дейността на Агенцията за следприватизационен контрол и да се извадят на светло случаите на неизпълнение на приватизационни договори, които са оставени без последствия от държавата и да се види кои са отговорните за това длъжностни лица в системата на изпълнителната власт.