Борислав Цеков е основател на Института за модерна политика (ИМП). Той сподели възгледите си за решението на Конституционния съд, с което беше обявена за противоконституционна Истанбулската конвенция, пред "Фокус". Преди 2 месеца ИМП представи правно становище по делото, чиито аргументи са възприети от КС.

- Д-р Цеков, Вие сте един от най-острите критици на Истанбулската конвензия, пръв въведохте в българскака обществена дискусия понятието „джендър-идеология“, а вашият Институт за модерна политика беше страна по делото. Сега как ще коментирате решението на Конституционния съд?
- Като победа на конституционните ценности и правото над правния волунтаризъм и политическата целесъобразност. Чест прави на българския Конституционен съд, че не се поддаде на грубия политически натиск от чужбина - от Брюксел, от чужди посланици, които са превърнали скандалната конвенция в свой фетиш. Защитен бе суверенитетът на държавата и националното достойнство, които в други случаи често стават жертва на порочния и нихилистичен рефлекс - „няма мърдане, от Брюксел искат“. Отхвърлянето й е и важна победа на независимото гражданско общество, на научния и духовен елит на нацията.

В професионален план, като правник, аз съм дълбоко удовлетворен, че аргументите, които ние, от правния екип на Института за модерна политика, представихме по делото още преди два месеца, са възприети от Конституционния съд, което е отразено в решението. А в пообщ план, след закрепването на ролята на православието в Конституцията и Закона за вероизповеданията, което стана въпреки истеричната съпротива на същите чужди интереси, които прокарват сега джендър-идеологията, отхвърлянето на Истанбулската конвенция е вторият исторически български удар срещу неолибералната матрица. Горд съм, че съм участник в тези исторически актове и тогава, и сега.

- Какво имате предвид под „удар срещу неолибералната матрица“?
- Една от стратегическите цели на неолибералния глобализъм, който беше установен като господстваща идеология и политическа рамка след падането на Берлинската стена, е заличаването на националната държава, размиването на основни спояващи националните общности фактори като етнос, религия, традиции. С други думи - промяна на социо-културния код на нациите чрез джендъридеологията, мулти-култи радикализъм и агресивния атеизъм. Като отнемеш на човека неговата полова, религиозна или културна идентичност, ти го превръщаш в дърво без корен. Това дава власт на транснационалната олигархия върху личността. В България не позволихме да откъснат православието от националната и конституционната ни идентичност. Сега отхвърляме и джендър-идеологията. Горд съм, че съм един от участниците в тези исторически актове. В света текат важни трансформации, които ще доведат до изхвърляне на неолибералния глобализъм на бунището на историята. Както казах още в началото на полемиките около Истанбулската конвенция - което е от Бога, ще стане; което не е от Бога, ще отмине. Ясно е, че джендър-идеологията не е от Бога. Затова ще отмине. Фокус: Какви са правните последици на това решение?

- Какви са правните последици на това решение?
- Пътят към ратификацията на Истанбулската конвенция в този ѝ вид е преграден. Парламентът не може де ратифицира противоконституционни международни договори.

- Припомнете най-важните Ваши конституционни аргументи срещу Истанбулската конвенция.
- Радвам се, че моето и на колегите от Института за модерна политика професионално мнение беше чуто от конституционните съдии. На първо място, Истанбулската конвенция нарушава принципа на правната сигурност, който е същностен елемент на конституционния принцип на правовата държава. Този принцип повелява, че правните норми трябва да са ясни по съдържание, точно формулирани и недвусмислени, за да имат възможност субектите на правото да предвиждат техните правни последици. Това е изяснено и в практиката на нашия Конституционен съд, и в юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург и на Съда на ЕС.

В случая с Истанбулската конвенция този принцип е нарушен. В нея се употребяват термините „джендър“ и „джендърна идентичност“, по чието съдържание няма научен консенсус, то не е ясно, точно и недвусмислено. Различните държави ги интерпретират различно.

Това води до различни закони и политики в зависимост от това кой възглед получи политическо представителство. Има държави, в които са приели, че джендърът не зависи от генетиката, може да е различен от биологичния пол, и че има десетки видове джендъри според личния избор. Например в Канада въведоха „трети пол“ в паспортите, във Великобритания говорят за „родител 1“ и „родител 2“ вместо за майка и баща или пък за „бременен човек“ вместо за бременна жена, за да не се засягали чувствата на различните видове джендъри, които се увеличават лавинообразно.

В повечето държави обаче се приема научното разбиране, че биологичният пол предопределя джендъра като социална надстройка.

Полът е генетично кодиран от мига на зачеването до смъртта и хирургическа операция на външните полови белези и хормонална терапия не го променят. Истанбулската конвенция не изяснява точното съдържание, което влага в тези термини. От една страна говори за джендъра като за „присъщите роли на жените и мъжете“, но от друга вмъква термина „джендърна идентичност“, който произтича от идеята, че биологичния пол и джендъра са независими едни от други. С тези неясноти се нарушава принципа на правна сигурност, който е съществен елемент на правовата държава. Неясното им съдържание създава предпоставки органът по Истанбулската конвенция – GREVIO, също да ги тълкува по свое усмотрение и така да заобикаля суверенната роля на държавите.

Една от целите, които поставя пред държавите конвенцията е да изкореняват културни и социални модели, които се основават на идеята „за малоценност на жените“. Без съмнение това е легитимна и оправдана цел. Но заедно с това, конвенцията поставя и втора самостоятелна цел в името на която да бъдат изкоренявани съществуващите социални и културни модели и практики – тези, които са основани на „стереотипни роли на пола“.

При това, забележете, конвенцията не изисква тези роли да са свързани с насилие или други противоправни посегателствва над личността. Искат безусловно „стереотипните роли на пола“ да бъдат изкоренявани. Това е недопустимо и веднага ще ви дам най-широко разпространения пример за стереотипни роли на жените и мъжете. Жената е майка и се грижи за отглеждането на децата и на дома, а мъжът се грижи за прехраната и за сигурността. Милиарди семейства и двойки по света живеят в сговор, любов и съгласие, следвайки именно този основен стереотип за ролята на жената и на мъжа. И това не е свързано с насилие или други противоправни посегателства. Те живеят така, защото това повелява тяхната ценностна система.

Това е техен свободен избор как да уреждат своя личен живот. И държавата няма право да се намесва в този избор с регулации и политики. В същото време Истанбулската конвенция на общо основание задължава държавите да „изкореняват“ този начин на живот. Откъде накъде? Това противоречи на конституционните норми, които гаранитират неприкосновеността на личния живот, достойнството на личността и правата и отговорностите на родителите за възпитанието на децата.