Депутатите не се престрашиха да узаконят съжителството без брак в последните дни от работата на 40-ото НС. Вчера правната комисия го зачерта от поправките в Семейния кодекс, очаква се същото да се случи и при окончателното гледане на закона в пленарната зала, съобщава "Сега".
Текстът за фактическото съжителство бе най-спорният и заради него приемането на Семейния кодекс бе блокирано месеци наред. Изненадващо депутатите без всякакви дискусии решиха вчера той да отпадне.

В предишния вариант се даваше възможност на двойките, които живеят на семейни начала, но нямат сключен брак, да се регистрират в съответната община. Идеята бе детето, родено по време на фактическото съжителство или 300 дни след прекратяването му, да се смята на партньора, с когото майката се е регистрирала. "Всяка година у нас се раждат над 20 хил. деца, които са без установен произход на бащата. Целта е да се защитят интересите им и те да имат равни права като родените в брак", обясни проф. Герджиков. По негови данни 51% от децата в страната ни се раждат без брак, а едва около 20% от тях са припознати от бащите си.

Фактическото съжителство бе атакувано още на първо четене и от управляващи, и от опозиция. От БСП провидяха в него опит да се подкопаят устоите на брака, както и вратичка да се узаконят хомосексуалните бракове. "Това е щуротия, правата на детето могат да бъдат защитени, когато се докаже бащинството, а не когато се узакони фактическото съжителство", заяви и Иван Сотиров от СДС вчера. Според него няма гаранция, че детето е на бащата, с когото майката е във фактическо съжителство, а не на някой друг. "Ако фактическото съжителство се узакони, ще спадне рязко броят на хората, които се женят", опасяваха се от ОДС.

Срещу промяната се обявиха и от Светия синод, и от мюфтийството, както и редица неправителствени организации. Те бяха категорични, че фактическото съжителство противоречи на конституцията.

"Обществото ни още не е узряло. Подобни възможности има в 16 страни", коментира Огнян Герджиков. Той обеща да продължи да лобира за тази поправка.

В бъдеще изоставените деца в домовете ще могат да се дават за осиновяване, ако не са потърсени от родителите си в 6-месечен срок, а не както бе досега - след 1 г. Прие се и идеята приемните родители да осиновяват с предимство децата, които отглеждат. Условието е обаче те да са се грижили добре за тях поне 1 г. и да са вписани в регистъра за осиновяване. Депутатите разписаха и минимален размер на издръжка за дете, който занапред ще е 1/4 от минималната работна заплата. /БЛИЦ