В Министерски съвет и в Министерство на правосъдието е имало усилия за създаване на такъв проектозакон още от миналата година. Изтеклият проект е от предишен екип на министерството.

Принципните въпроси, които бяха обсъждани е необходимо ли е да се приеме нормативен акт, който да уреди последиците от включени български граждани и юридически лица в закон или е необходимо да бъде подзаконов акт.

Това каза преподавателя по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Наталия Киселова, по БНТ, във връзка с т.нар. българки закон "Магнитски".

"Върховният административен съд бе сезиран и има две решения, които обявяват за нищожни актовете, с които са включени хора в този списък - това е било причина на политическо ниво да се вземе решение да бъде изготвен проект на такъв закон", обясни доц. Киселова.

Тя подчерта, че що се отнася до правата на българските граждани - трябва да има две или три неща, които задължително да присъстват в него.

Първо това е пътят към защита пред независим съд. На второ място България трябва да запази суверенитета си и на трето място да се съобразява с европейските правила. Тези три пункта трябва да произтичат от целия акт.

Дали органът ще е временен или правомощията ще бъдат възложени на вече действащ орган, са детайли, които трябва да бъдат решени политически, подчерта Киселова. Тя акцентира, че много сериозен проблем, критикуван от правозащитниците, е неяснотата дали ако бъде прекратено наказателно производство, производството по гражданска конфискация ще продължи.

"Възможно е това да е инструмент, който да се използва срещу противници. Трябва да се направи разлика между това да си противник и това да се разграждат моделите на механизмите, чрез които може да се стигне до корупция. Хората са последица", категорична е доц. Киселова.

На въпрос дали се дават прекалено много правомощия на изпълнителната власт, която се упълномощава да изтогвя списък с корумпирани, доц. Киселова обясни, че инструментите, с които се бори корупцията са както наказателни, така административно-правни. Според нея водените в момента разговори е следвало да бъдат проведени още миналата година.

"Освен това правителството се забави много сериозно да изготви предложение за това как да се бори корупцията, след като отрекоха реда, по който досега това се правеше по Закона за противодействие на корупцията", уточни тя.

По думите ѝ е възможно управляващите да имат желание да направят реформа, която да е работеща, но не отъждестви желанието им с воля.