Привлекателни инвестиционни планове могат да превърнат региони като „Марица Изток“ в цветущи индустриални региони, отбеляза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов пред БНТ. 

"В политиката кризата не свършва, в горещо състояние е, но мисля, че се овладява. Рационалните аргументи полека лека се възприемат от хората", коментира министърът по повод протестите на миньори и енергетици. Въпросът с преговорите и компромисите, но и с твърдите позиции, е твърде комплексен, отбеляза той. Тази тема страда години наред от тежък комуникационен дефицит и покрай местните избори много се разгорещи. Трябват много усилия от всички играчи в този сектор и извън него – в правителството, извън правителството, синдикати, бизнес организации, за да се стигне до балансирано решение, отбеляза той. 

По думите му хората много бъркат физическото затваряне на една централа с обема на нейното опериране. Една централа може да съществува, но пазарът да не приема нейната стока, каза министър Попов. „Въгледобивното производство в България е спаднало с 50% за една година, в Европа - с 23%. Това е глобален, не локален проблем.

Ние не седим със скръстени ръце, Европейският съюз и България, като правителство. Има огромни социални пакети от една страна. От друга имаме много привлекателни инвестиционни планове, които ще превърнат един такъв регион като „Марица – Изток“ в цветущ индустриален регион", обясни той. Трябва да осигурим стабилност на регулаторната рамка, за да се чувстват инвеститорите спокойни вътре, добави Попов. 

Въглищата нямат реално бъдеще, но това не значи, че хората, с тези умения и квалификация нямат бъдеще. От хората, които работят в „Марица – Изток“ 20-25% са с висше образование, останалите са с високи технологични квалификации. Те са много привлекателна работна ръка за всеки един инвеститор, каза още Попов. По думите му основната цел е тези хора да се задържат именно там. 

Плановете е изключено да се изтеглят, защото сме сключили договор с Европейския съюз, обясни той повод плановете за енергийния преход. „Казали сме – това е този неизбежен процес, вие ще ни помогнете, срещу това от ЕС ще ни предложат един модел на това как ще се развива в бъдеще българската енергетика.

Ние сега искаме да оттеглим този модел, който според мен не е нормативно обвързващ, независимо, че в момента тече дебат в парламента. Парламентът ще приеме този модел, той ще бъде ориентир за това какво вероятно ще се случи, но не може да ни обвърже планово и законно да отидем и да нарежем централите, това няма да се случи“, заяви Юлиян Попов. 

Според него бъдещето на централите зависи от две неща – от пазара от една страна, и от друга страна – от решението на собствениците на тези дружества как да развиват централите. „Някои от тези собственици вече планират да преминат към много напреднали технологии, да ги въведат и да трансформират самите централи в използване на биомаса, отпадъци съхранение на енергия с топени соли и т. н.“, каза министърът. 

„Първо, ако затворят централите и спрат да работят, поне 10-15 години 3000 – 3500 души трябва да работят, за да могат да се справят с терените, които са там. Това е практиката в много страни с въглищен преход“, обясни Попов.  

Освен това, според него, тези региони имат нужда от развитие на инфраструктура, което за следващите години ще поеме още 1000 души. „Ако се развива водородната икономика, това означава да се развива соларна енергия. Соларна енергия се строи в един период от 10-15 години, ще поеме други 1000 души. Това е само базата за сериозните индустриални инвестиции, реалният проблем ще бъде, че няма да има достатъчно хора за тези напреднали технологии“, смята още министърът. 

Ако искаме да бъдем сериозни играчи на електроенергийния пазар, трябва да развиваме такава енергетика, която регионално ще бъде конкурентноспособна, заяви той. Министър Юлиян Попов обясни, че и сега внасяме електроенергия понякога, защото европейският пазар на електроенергия е напълно интегриран.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук