"Не сме се загубили превода, а доколкото има детайл в превода, той не променя общата картина.Това, което шокира френското обществено мнение, най-напред, бе решението на президента Макрон да даде интервю за списание, което е неолиберална трибуна, по-вдясно от традиционната френска десница. Сиреч, за Макрон това е начин да говори на избирателите от дясно и крайнодясно, от които има нужда - льопенистите.

Ако той искаше да каже, че предпочита легалните пред нелегалните имигранти, щеше да се ограничи с това просто твърдение и нямаше да има скандал. Но той ги обагри в национални определения - "предпочитам легалните от Гвинея и Кот д'Ивоар пред българските и украинските канали."

Така Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, коментира изказването на френския президент Еманюел Макрон от изминалата събота. Христов бе гост на предаването "Лице в лице" по bTV.

Според българския евродепутат на наш гръб Макрон търси да заработи реноме на човек без расистки предубеждения, защото неслучайно взема за пример две държави от Африка.

"Той казва, че не би се притеснил, ако някой е легален, пък бил той от Африка. За сметка на това, би отхвърлил някой нелегален, пък бил той и от Европа. Украинци и българи са взети като контрапример. Имаме всички основания да реагираме остро, защото на третата година от своето президентстване Макрон продължава да говори така, както говорят президентски съветници при брейнсторминг, а не като държавник, който никога не би си позволил конкретизация, а още по-малко - някакви внушения, които могат да бъдат интерпретирани като обидни, и с право", смята Христов.

"Не бива да приемаме тези обиди и никакви подобни внушения, които вредят на имиджа на България. В политиката приятелството се изразява в действията. Нямаме основания да подозираме френския президент в излишна враждебност спрямо България, но в случая той сбърка и ние трябваше да реагираме", каза той.

Според Иво Христов позицията на френския президент по отношение на разширяването на Съюза е принципна.
"Той е против всякакво по-нататъшно разширяване и го сподели и на срещата с президента Румен Радев във Варна. Казвал го е и публично на много места. Макрон счита, че Европейският съюз не може да функционира ефикасно в сегашния си вид, а при по-нататъшно разширяване би бил окончтелно блокиран и е прав."

По думите на Христов, очевидни са лидерските амбиции на Макрон предвид конфигурацията в момента: германският канцлер Ангела Меркел е вече на изпроводяк и е обявила кога ще се оттегли от активната политика. "За Франция назрява сгоден момент да поеме лидерската роля в Европа, при положение че и Великобритания вече е на изхода на Съюза. Това е причината за тази свръхактивност", смята той.

Иво Христов коментира, че френският президент е констатирал една очевидност по отношение на НАТО.

"Ако някой в България изрече същото (че НАТО е в кома), веднага ще бъде нарочен от церберите на евроатлантизма за путинист, руски агент и не знам още какво...

Както виждате, френският президент не се колебае да го констатира. Очевиден е американският стремеж да се оттеглят от ролята на глобален жандарм - не само в Близкия Изток, но и постепенно от Европа. В същото време Европа не е готова да поеме сама своята отбрана и Макрон носи съществена отговорност за това. Той лансира една инициатива за засилено сътрудничество в отбраната, която обединява тесен кръг европейски страни, а не всички. България е извън нея.

Също така, Макрон сключи договор с Меркел в Аахен, по силата на който се предвижда засилено сътрудничество във военната област между Германия и Франция. Тези два формата се конкурират с идеята за обща европейска отбрана, която би трябвало да интегрира всички страни от Съюза", каза още евродепутатът.

Според Христов обаче, от една страна, Макрон обявява смъртта на НАТО, а от друга - не прави достатъчно, за да имаме обща европейска отбрана.
"Освен оттеглянето на САЩ, имаме и поведението на Турция, която е много пасивна в общите органи на НАТО и практически ги блокира със своето отсъствие. Същевременно Турция провежда военна операция, която не е съгласувана с останалите страни в Съюза - в Северна Сирия. Това рискува да въвлече целия пакт в конфликт, поради действията на една от страните.

Щом един пакт не успява да контролира страните, които са негови членки, щом те не спазват правилата и съюзните ангажименти нямат достатъчно авторитет, за да бъдат спазвани от националните правителства, следователно този пакт постепенно губи своята спойка. Междувременно турската флота вършее в шелфа на Кипър, където има газови находища. Европейският парламент дискутира тази тема. Кипър роптае. Щом пактът не е в състояние да арбитрира спорове на страни членки помежду им, това също е проява на слабост. Очевидно има проблем в НАТО."

На въпрос на водещата относно отказа на Румен Радев да подпише указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор, Иво Христов отговори, че президентът винаги е бил много стриктен застъпник на закона и политик, заслушан в обществените настроения. По думите му, прокурорът е най-силната фигура в българската конституционна конструкция - повече от президента, който има много скромни правомощия, и дори повече от премиера - даже когато той има диктаторски уклон, като сегашния.

"Премиерът не може да смени главния прокурор, а главният прокурор би могъл да създаде съдебни проблеми на премиера. Когато осъзнаем силата на прокурорската функция, съвсем логично е да търсим да назначим на този пост човек, който е над всякакви съмнения, и това назначаване да бъде вследствие на една съвсем прозрачна конкурентна процедура - както се посочва и в мотивите на президента Радев. Намирам ги за напълно логични", категоричен бе Христов.

По думите му президентът не дава никаква оценка на качествата на г-н Гешев.
"Законът дотук е спазен. Не може да се каже, че г-н Гешев е предложен по силата на някаква опорочена процедура. Но това, че правителството отказа да номинира втори кандидат, което е в правомощията на министъра на правосъдието, реално обезсмисли процедурата."