Веднага след изборите се раздуха пропагандата, че новият лидер на най-умните и най-красиви градски избиратели в София бил Христо Иванов. Всичко хубаво, той самият е много умен и много красив, но анализаторите май наръсиха българския народ с този акъл без да проверят резултатите в ЦИК. А там нещата стоят шокиращо различно... тъй като градската десница не е Да, България, а Обединени Патриоти.
    Видно от централната избирателна комисия, патриотичната формация събира 47 256 гласа от трите софийски избирателни района срещу 46 285 гласа за Да, България. Ако прибавим и София област, разликата вече набъбва драстично – 57 730 срещу едва 48 566 гласа. В лидерския 25-ти МИР, кандидатът на патриотите дори събира гласове, колкото Христо Иванов и Радан Кънев – взети заедно.
 

    Още по-интересното е, че Обединени Патриоти не водеха особено забележителна кампания в столицата. В чисто технологично отношение, кампанията им беше от първобитната епоха, като единствено Ангел Джамбазки успяваше да „отсрами“ коалицията в социалните мрежи. От друга страна, трябва да се признае, че Да, България проведоха изключително добра онлайн кампания – стъпила върху подготвяната с грантове и обгрижвана от Икономедиа Протестна Мрежа. 

    Та е логично да се запитаме, защо реално новата градска дясна партия не се казва нито Да, България, нито Нова Република, а Обединени Патриоти? Всъщност, отговорът не е сложен – за разлика от първите две, Обединени Патриоти на тези избори играха като класическа консервативна десница.
    Макар на предходни избори партиите от Обединени Патриоти да са предлагали откровено леви и дори социалистически идеи на избирателите, този път нещата бяха напълно различни. Патриотите изведоха мигрантите и турската заплаха като водеща тема, а в икономиката ограничиха предложенията до 2-3 простички неща – махаме бюрократщините, не пипаме данъците, спираме държавното прахосване на пари по санирания и други бандитлъци и ги пренасочваме към пенсии. Това, всъщност, са десни послания и логично бяха добре посрещнати в София.

    Христо Иванов пък предложи типично ляво-либерални послания – подкрепяме гей бракове, пълним София с незаконни мигранти, оставяме ги да се разхождат където искат, бием до посиняване всеки частен бизнес извън IT индустрията и тръгваме на поход срещу Цацаров. Тази програма също намери свои фенове, но бройката далеч не беше толкова впечатляваща. Първо, Иванов като правосъден министър загуби своето съсловие – юристите. Някои от неговите предложения бяха откровено юридически неиздържани, така и не обърна внимание върху реалните проблеми в съда и адвокатурата, а борбата му с Цацаров на моменти вече изглежда комична (онлайн стриймове надали ще изплашат главния прокурор). Второ, Иванов се съюзи с ДОСТ и ДПС на тема нелегални мигранти и бежанци. Присъствието на тези хора по този начин вероятно е изтрило над 1 млрд лева от стойността на активите на софиянци в поне три квартала и приказките как ни трябвало още от същото трудно се котират извън Лозенец и Младост. Трето, предложенията на БСП за вдигане на данъци и душене на бизнеса сериозно уплашиха софийската средна класа и логично тя искаше твърди десни ангажименти в тези сфери – Да, България се увърташе и усукваше като новогодишна баница. Четвърто, присъствието на Зелените съсипа всякакви шансове за добро представяне в София област, където техни гаулайтери рекетират местните предприемачи от години.

    И така, за изненада и вероятно неудоволствие на много ляво-либерални шамани и политолози, новата софийска градска десница не се казва Да, България, а Обединени Патриоти. Дори в ужким крепостта на ума и красотата, Красимир Каракачанов би като тупан Христо Иванов. Явно последният нито е толкова умен, нито е толкова красив.