Явно отказът на Делян Пеевски да дебатира с лидера на „Да(Й) България“ Христо Иванов с мотива, че Иванов е само подставено лице на началника си Иво Прокопиев, направо извадиха Иванов от обувките.

Същият съвсем изтрещя, като фрустрацията му стигна до там, че хукна отново да обикаля складовете на „Булгартабак“ и да режисира предизборни филмчета. Познато вече действие от предходните избори, когато режисьорът Иванов също опъна камера пред цигарената фабрика. И отново с познатите мантри за Пеевски.

Когато няма какво друго да каже, Христо Иванов винаги прибягва до темата „Пеевски“ с надеждата, че анти-Пеевски риториката отново ще го легитимира в публичното пространство. Особено сега, когато собствената му некадърност или мързел отрязаха листата на „Демократична България“ в Стара Загора, а е възможно представляваната от него партия да остане без листи и в други избирателни райони.

Защото не подписвал документите, а полагал, според него, електронен подпис. Модерният Иванов живеел в 21 година на 21 век, затова бил дигитален, а всички други били аборигени. Как пък толкова много партии успяха да регистрират кандидат-депутатските си листи във всички избирателни райони, само „Демократична България“ не успя.

Защото била „дигитална“ партия, неразбрана, а не защото лидерите й са некадърни или ги мързи да подпишат необходимите документи по установения от ЦИК ред. И сега се сещата какъв рев настана – демокрацията е в опасност, ДПС ни измести и още прочие глуповати обяснения. Апропо, за Христо Иванов е добре дошло да започне и с анти-ДПС говоренето, защото само с това може да остане на политическата сцена.

И защото нищо друго конструктивно или в полза роду не е родил. А, да, забравихме и мантрата „да махнем Гешев и да сложим наш главен прокурор“, защото само прокуратурата остана неовладяна от началника му Иво Прокопиев.

А относно „Булгартабак“ можем да кажем следното на режисьора Христо Иванов – за цигарения холдинг държавата получи ефективно приватизационна цена от 220 милиона лева. И още десетки милиони платени за изкупени български тютюни през периода на следприватизационния контрол.

А колко пари получи държавата от придобитото от началника на Иванов олигарха Иво Прокопиев предприятие „Каолин“ – нищо, някакви смешни 720 хиляди лева, като цената бе определена в компенсаторни инструменти. А Прокопиев придоби предприятието чрез РМД. И тук завесата на филма пада, защото няма какво повече да се каже.

И колкото и да се напъва Христо Иванов, да вади доводи от девет кладенеца, не може да заобиколи простата истина. А тя е, че от „Булгартабак“ държавата спечели, а от „Каолин“ на Прокопиев – загуби, защото му го подари.