Когато екипите преговарят, не виждаме от Русия да иска да прекрати огъня. Оставаме с впечатление, че Русия имитира преговорите. Ако има нещо, което може да спре войната, ние сме готови да го направим. Продължаваме преговорите с Русия. Това каза външният министър на Украйна Димитро Кулеба пред bTV. 

Преди дни Медведчук настоя да бъде разменен с цивилни и защитници на Мариупол. Попитан каква е ролята му, той отговори: "Г-н Медвечук бе открит в пряк канала между Украйна и Русия. Истината е, че той се опита да избяга от войната и  бе заловен. Да, на масата е това да бъде заменен. Не знам дали сте наясно, но Путин е кръстник на една от дъщерите му. Готови сме да го изпратим в Русия, ако ще защити цивилни."

"Путин на всяка цена иска да превземе Мариупол. Надяваме се Путин да се съгласи на тази размяна, защото е важен за него. Путин не прецени правилно отдадеността на Европа да подкрепи Украйна. Лошата страна на това е, че тази подкрепа често идва късно. Много животи са загубени, защото късно се вслушват в това, което искаме. После се случва Буча. Украинците не трябва да плащат с живота си, заради изкуствените съображения. Има подкрепа и тя е важна и се надяваме да получим навреме това, което искаме", каза Кулеба. 

"Европа трябва да разбере, че с тази Русия не можеш да бъдеш конструктивен. Това е много важно. Знам, че в България все още има хора, които изпитват симпатия към Русия заради историята си. Искам да разберете, че тази Русия е различна от онази, която ви е помогнала. Тази измъчва и изнасилва. Случващото се в Украйна е различно. Предлагаме проста и справедлива сделка - ако победят в Украйна, европейските държави няма да се притесняват да ползват чл. 5 на НАТО", допълни той. 
 



Кулеба посочи, че Украйна е изпратила пълен списък с необходимото за страната до всички членки на ЕС.

"Всяка страна може да реши какво да даде - от изтребителите до бронежилетки. Списъкът съдържа и оръжия, смъртоносна помощ и несмъртоносна такава. Оставяме на българското правителство да прецени само какво може да направи. Няма да ви насилваме, уважаваме България. 

Повдигнах тези въпроси, но сътрудничеството не се ограничава само до военната помощ. Оценяваме как България приветства украинските бежанци. Знаем, че гласът на България бе силен в интеграцията на украинското население. Надяваме се българското правителство да предприеме всички възможности за помощ в Украйна", каза той.  

"Уважавам суверенните решения на всяка държава. Искам всички да разберат, че всеки ден забавяне на оборудването, означава повече убити деца, повече убити родители и повече загуба и болка. Тези, които използват аргумента, че не може да се направи нищо за Украйна, те подкрепят убийците", обясни Кулеба.  

Той изтъкна, че войските не се оттеглят преди Великден, а се прегрупират.

"Свидетели сме на изключително засилване на военните действия в Донбас. Хората, които вярват в Бог не правят така. Молитвата ми в неделя ще бъде да се спасят възможно най-много животи. След като видяхме как убиват, измъчват и изнасилват, разбрахме, че мирът ще отнеме време", каза външният министър на Украйна. 

"Единственото нещо, от което много се страхувах беше първите 24 часа от началото на войната. Опасявах се за живота на децата ми. Семейството ми беше в Киев, но в първите 24 часа трябваше да взема решение и да ги заведа на безопасно място преди пътят да бъде прекъснат от руската армия. Не мога да си позволя уплах, защото трябва да защитя украинците. Президентът ни беше изправен пред най-големия риск. Бяха изпратени екипи да го убият, но не се уплаши и остана в Киев. Погледнете ни. Не се страхуваме от Русия. Не се страхувайте и вие. Трябва да спрем това", обясни Кулеба.  

"Аз живея в Киев, но не в бомбоубежище, а апартамент. Война е, но трябва да си вършиш работата. Свикнах с това. Знам за поне 3 групи, изпратени да проникнат в Киев и да стигнат до президентството. Предложихме му да се евакуира, но той бе там и в най-мрачните мигове. Не знам колко опита е имало като цяло", разкри той.  

"Последно плаках сутринта на 24 февруари. Бях на път, когато войната започна. Прелитахме над мирни градове в България, Полша... Казах си: "Край, това е". Такава жал сви сърцето ми, че се просълзих", завърши Кулеба.