Лиляна Павлова, министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз, в ексклузивно интервю за предаването „Беновска пита” по „Радио К2” и „Канал 3”, заяви позиции по следните теми:  

За функциите на министър Лиляна Павлова след европредседателството.

„Правим това интервю на 20 октомври, непосредствено след втората серия от източноевропейския форум Китай – „16+1” в България. Мой събеседник е министърът на европредседателството Лили Павлова. Добър ден, г-жо Павлова! Какво работите Вие всъщност? БСП се беше загрижило за Вас дали Вие имате достатъчно работа!”, обърна се водещата Илиана Беновска към своята събеседничка. „Добър ден! Благодаря за тяхната загриженост! Моят ангажимент всъщност се удвои. България е в тройка председателство, заедно с Естония и Австрия. Ние продължаваме своите ангажименти, защото нашето трио работи до края на месец декември тази година. В този формат ние участваме в заседания по линия на приоритети, по които работихме досега. В резултат на проведената среща на правителствените ръководители, на която домакинствахме през месец юли, ми беше възложено от премиера Борисов да координирам и работата по създаване на глобален център за партньорство във формата „16+1” – Китай и страните от Централна и Източна Европа, за създаване на по-добро сътрудничество, за установяване на бизнес контакти, за установяване на сътрудничество на правителствено ниво, местни власти и инвестиции в региона”, отчете родената през 1977 г. в София представителка на ГЕРБ.
 
Работата във формата „16+1”.
 
„Какво успяхте за тези месеци да постигнете? Това е много сложен процес в този глобален форум. Трябва да се узаконят много правни норми. Трябва да се прегледат много инвестиционни намерения”, попита Илиана Беновска. „Широк спектър са дейностите, по които работим. На правителствено ниво продължава работата във формат „16+1” на координаторите по политиките, които следваме, защото имаме подписани споразумения в няколко области – туризмът, малки и средни предприятия, иновации, енергетика, земеделието, които трябва да реализираме на практика. Така че следим тяхното изпълнение. Втората гледна точка и това, което е всъщност днешната среща, е да подкрепим местните власти. Те да бъдат двигателят на сътрудничеството. Имаме рекорден брой губернатори на китайски провинции. Това са провинции със 100 милионно население!”, разясни магистърът по Публична администрация и европейска интеграция от ВСУ „Черноризец Храбър”.
 
Китайското представителство на четвъртата среща на местните лидери на страните във формата „16+1”.
 
„Точно това исках да попитам, с цифри. Тези провинции са с милионно население, с десетки милиони във всяка една, някои от тях със стотици милиони! Колко милиона население представляват?”, удиви се Илиана Беновска. „Да, те са 16 делегации от 15 провинции, но имаме 12 губернатори. Най-малката е 44 милиона, а големите са по 100 милиона. Като цяло тези провинции формират половината от брутния вътрешен продукт на Китай. Можете да си представите за какъв мащаб можем да говорим. Много сериозно присъствието тук, включително и на китайския бизнес. Ние вече имаме 22 партньорства на български региони с китайски провинции!”, разкри бакалавърът по Международни икономически отношения от УНСС.
 
Регионалното сътрудничество между българските общини и китайските провинции.
 
„Споменете някои от тях”, заинтересува се Илиана Беновска. „София, Бургас, Казанлък, Стара Загора, Добрич – това са едни от градовете, където имаме партньорство, културен обмен, икономически обмен. Имаме сериозни инвестиции, както с доставката на автобуси, в земеделието, високите технологии, Икономическа зона „Тракия”. Това са конкретни инвестиции, които ние имаме и се надявам в резултат на днешния форум да бъдат подписани още нови партньорства, както на ниво общини, така и на ниво областни управители. След обяд правим бизнес срещи в четири формата, клъстер, както ги наричаме. Единият е „Туризъм”, вторият е „Селско стопанство”, третият е „Малки и средни предприятия”, четвъртият е „Индустриални зони и демонстрационни паркове”, информира докторът по Икономика.
 
„Г-жо Павлова, на фона на многомилионни региони, които се представляват тук от страна на Китай и на брутния вътрешен продукт, който те представляват – къде е България тука? Ние не пътуваме ли в китайския океан, ще го нарека, а не море? С какво представляваме ние интерес за Китай?”, продължи Илиана Беновска. „Не трябва да страдаме от липса на самочувствие, независимо от мащабите. Ние сме сравнително малки като територия, но имаме какво да предложим за китайския пазар. От началото на 2018 г. имаме 10% увеличение на износа за Китай. Имаме потенциал и още да бъде увеличен, най-вече в областта на земеделието, като например – вина, напитки, селскостопански продукти и други. Това е един необятен пазар за нас. 10% е значително увеличение. Китай, като погледнем държавите извън Европейския съюз, е втори по мащаб на пазар за нас! Предвид на отношенията Китай – САЩ, които са доста неприятни, това е една ниша, потенциал за България да се позиционира по-добре и да се отворим към този пазар за износа на българската продукция”, анализира хонорованият лектор в Института по публична администрация и европейска интеграция към Министерския съвет.
 
„Вашата близка сътрудничка Таня (Таня Митова, PR на министър Павлова – бел. авт.) ми подсказа една крилата мисъл: „Не е ли китайско, значи не е оригинал!”, метафорично се изрази Илиана Беновска. „В Китай наистина се произвеждат едни от най-качествените стоки, които се продават на световните пазари. Китай се доказа като гарант за качество за сериозните марки!  Китай се опитва да разшири своето влияние, своите пазари към Европейския съюз и Балканите. От наша страна ние търсим реципрочност – разширяване на нашите пазари и износ, при условията на спазването на нашето законодателство, европейското законодателство, обществени поръчки и прилагане на правилата на конкурентния пазар. Това е предизвикателство и причината за желанието ни да създадем такъв глобален център за партньорство в рамките на „16+1”, който да насърчава научноприложния обмен, за да се опознаем по-добре, да им покажем изискванията на законодателството и как по-добре техните компании да развиват своя бизнес тук, как да облекчим търговските режими за внос-износ. Това е целта на този обмен. Той трябва да бъде част от глобалната инициатива Европейски съюз – Китай. През септември месец беше срещата в този формат. Китай е стратегически партньор и трябва да развием тези отношения. Премиерът Борисов се върна вчера от заседанието на АСЕМ(12-та среща на върха Азия – Европа в Брюксел – бел. авт.). 60% от населението и 60% от търговията е в Азия. Това един огромен пазар, към който се стремим!”, категоричен беше бившият кадър на Института за развитие на демокрацията.
 
Китайските инвестиции в България.
 
„Нека да напомня на нашите зрители и слушатели, че на миналия форум „16+1”, по време на европредседателството, България получи 75% от предвидените за инвестиции средства за Източна и Централна Европа. Българската банка за развитие подписа споразумение за първия транш от 300 милиона”, припомни Илиана Беновска. „Точно така, това ще бъде една от добрите новини и на днешния форум. Имаме представяне на Българската банка за развитие заедно с Китайската банка за развитие. Първият транш от тези 300 милиона трябва да бъде реализиран. Вече започва набирането на проекти, които да подкрепят малките и средни предприятия. Това е един от най-важните сектори. Неслучайно днес имаме панел в подкрепа на малките и средни предприятия, подкрепа за тяхното кредитиране и подкрепа за съвместни проекти –  малки и големи инфраструктурни, малки и средни предприятия, иновации, технологично развитие в земеделието и другите сектори. Първите проекти могат да започнат още в началото на 2019 година”, прогнозира внучката на партизанина от бригада „Чавдар” и член на ЦК на БКП Георги Павлов.
 
За баланса между българския интерес и солидарността с партньорите ни по отношение на Китай.
 
„Премиерът Борисов в своята реч, пък и Вие сега споменахте, че Китай е един много желан инвеститор. Борисов напомни също така, че Доналд Туск наложи санкции срещу Китай. Къде се намираме ние в тази сложна дипломация?”, привнесе нов нюанс в разискваната проблематика Илиана Беновска. „Деликатна е дипломацията и ситуацията! Неслучайно и премиерът Борисов, и аз, и министърът на икономиката категорично заявихме в своите изказвания: „Китай за нас е важен стратегически партньор!”. За нас разширяването на търговския обмен с Китай е топ-приоритет! От друга страна имаме три изключително важни условия, които поставяме в това: спазването на европейското и българското законодателство; неизискването на държавни гаранции, съответно да не се предоставят гаранции за изкупуването на ток, произведена стока или единици; категорично спазване на интелектуалната собственост. Това бяха и условията, които Доналд Туск заяви: принципът на реципрочност; принципът на спазването на законодателство; принципът на категорично спазване на интелектуалната собственост. Това са трите основни стълба, на които градим отношенията”, разясни бившият мениджър по проекти на Програма ФАР.
 
Изкупуването на българска селскостопанска продукция от Китай.
 
„Освен 75% от средства, които Китай посвети да инвестира в България, те поеха ангажимент да изкупуват български тютюн за низане. Това може би не точно въпрос към Вас, но все пак отговаряте и за глобалния център. Кога ще започне този процес?”, попита Илиана Беновска. „Наистина това не е в моите компетенции. Преговорите продължават, тъй като има специфични изисквания към тютюна и неговите качествени характеристики. Това налага да продължат малко по-дълго. Така че се надявам министърът на икономиката да даде малко повече информация”, каза бившият експерт по международни проекти в Института за следдипломна квалификация към УНСС.
 
Проектът АЕЦ „Белене”.
 
„И друг въпрос, който сигурно не е към Вас, но замълча ли се някак си за инвестиране от страна на Китай в нова българска атомна централа?”, продължи Илиана Беновска. „Напротив, съвсем скоро имаше посещение на потенциални китайски инвеститори на площадката, които правиха оглед, но ние бяхме много ясни и категорични – българската държава не може да даде нито едно от двете изисквания, които бяха поставени преди, нито държавна гаранция, нито гаранция за изкупуване на произведения ток на определена цена. Всеки инвеститор е добре дошъл на пазарен принцип! На този принцип преговорите продължават. Имаше посещение от китайски инвеститори, очакваме да получим информация за техния финансово-икономически анализ”, безапелационен беше бившият член на Координационното звено по програма ИСПА към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
 
Бъдещото на коалицията Обединени патриоти – ГЕРБ и скандалните изказвания на Валери Симеонов.
 
„Започнах в началото с въпроса на БСП – какво работите Вие?. Това беше въпрос и към министър-председателя от страна на един от видните лидери на БСП – Антон Кутев. Искам да продължа. Вие отдавна вече сте в политиката и в изпълнителната власт. Каква е вашата визия за бъдещото на коалицията Обединени патриоти – ГЕРБ? Виждате скърцанията в колелата между Волен Сидеров и Валери Симеонов. Виждате реакциите на обществото по отношение на изявления на Валери Симеонов за майките на деца с увреждания! Да не бъда лош пророк – сигурно очакваме още екшън!”, прехвърли акцента на разговора към вътрешнополитическата обстановка в България Илиана Беновска. „Лично премиерът Борисов се извини от името на правителството по отношение на направеното изказване на вицепремиера Симеонов. Аз не мога да приема такъв тип изказване и отношение към майки и деца с увреждания! Категорично се присъединявам към това извинение, защото мисля, че това е недопустимо!”, отсече бившият началник на отдел в Дирекция „Национален фонд” в Министерство на финансите.
 
„Само да Ви кажа нещо остроумно, в кавички. Сутринта, раничко, към 7 часа, се получи един имейл от Националния фронт за спасение на България, в който се коментираше случая с Господари на ефира, Валери Симеонов и неговото изказване за майките и децата с увреждания. В този първи имейл, защото после имаше втори, пишеше, че го праща Националния фронт за „освобождение” на България, а абревиатурата е Национален фронт за спасение на България. Този лапсус, така, с чувство за хумор, можете ли да го коментирате? За бъдещето на коалицията? От какво ще ни освобождават?”, обогати въпроса си с пример от личната си кореспонденция Илиана Беновска. „Надявам се да не трябва да ни освобождават от нищо! Коалициите са сложен механизъм не само в България. Виждаме, че много коалиционни правителства и формати в цяла Европа срещат своите предизвикателства!”, отбеляза бившият министър на регионалното развитие и благоустройството във второто правителство на Бойко Борисов.
 
„Не отбягвайте тънкия анализ по отношение на амбициите на НФСБ да е флагман на нови процеси. От какво ще ни освобождава Националният фронт за „освобождение” на България?”, безотказно продължи да пита Илиана Беновска. „Нека те да кажат каква е заявката или е просто технически лапсус”, остана вярна на дипломатичността първата жена министър в сферата на строителството, считано от 1878 година.
 
            „Лапсусите не са много случайни! Да не би да искат да ни освободят от Борисов?”, предположи Илиана Беновска. „Не вярвам, че това е намека. Всяка коалиция е въпрос са компромис. Бяхме наясно, че създаваме една комбинация, в която всеки прави компромис!”, сподели една от учредителките на Сдружението на магистрите по публична администрация и социални дейности „Академика – Магистър Интелект”.
 
„До колко е запалителна тази комбинация?”, провокира събеседничката си Илиана Беновска. „Вотът на българските избиратели беше такъв. Това беше възможната коалиция в името на това да има стабилно управление. То има всички предпоставки да продължи напред, ако всеки продължи да спазва коалиционното ни споразумение, ангажиментите, които сме поели, и общата ни програма. Показателите дават своя позитивен ефект – икономическо развитие, нива на безработица, доходите на гражданите. Има много предизвикателства, сложни ситуации, конфликтни ситуации! Въпросът е да ги тушираме с разум, а не със скандали, битки и през телевизора!, аргументира се ресорният министър.
 
Има ли БСП сценарий за сваляне на правителството?
 
„Вашите „приятели” от БСП клатят ли правителството? Ще има ли нови избори?”, продължи Илиана Беновска. „Че се опитвам да го клатят е видимо за всички. За тях жаждата за власт е видима и на всяка цена! Вотът е по график, с единствена цел – дискредитиране на правителството! В тази си жажда не дискредитират само правителството. Започнаха дискредитирането на институции. Те казват едва ли не – всички са маскари! Ако утре те дойдат да управляват, не знам с какви очи ще гледат всяка една от тези институции, всяка една от тези администрации! Струва ми се, че се минава една граница, която не трябва да се минава. Аз бих ги призовал към повече смирение, малко повече разум! Трябва да си пазим държавата и да уважаваме институциите!”, възмути се събеседничката.
 
Политическата кондиция на БСП.
 
„Татяна Буруджиева, която е виден представител на лявото БСП, каза: „Пред БСП има само една алтернатива – или Корнелия Нинова, или БСП!”. Права ли е? Корнелия пречи ли на БСП?”, на финала попита Илиана Беновска. „Не съм политолог, анализатор, не мога да имам това самочувствие. Не мисля, че БСП е в най-добрата си форма с тези вътрешни скандали, които има! Наличието на такива сериозни сблъсъци отвътре показва, че няма стабилност в една партия, но аз не бих се бъркала в техните вътрешнопартийни проблеми. Това е тяхно право и решение да преценят кой е техния лидер, водач и на кого трябва да се доверят. За мен е по-важно уважението между институциите, включително и между партиите, да не пада на ниско ниво! Трябва да се уважаваме, трябва да имаме отношения и всичко трябва да е на база аргументи, на база факти, а не на база да омаскариш другия самоцелно!”, завърши Лиляна Павлова разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2” и „Канал 3” на 21 октомври 2018 година.