Започна вторият рунд от тазгодишния изборен боксов мач в България. Много от участниците в схватките са с неясен профил и съмнителен политически морал. Върху това характерно за България явление се спира Георги Папакочев в материал за Дойче веле.
Само за 48 месеца седемте парламентарни групи на 40-ия български парламент набъбнаха с две нови, а от избраните с пропорционалните листи 240 депутати в крайна сметка 18 се оказаха независими. За същото време политическото пространство се самопреструктурира така, че с малки изключения /главно на ДПС и БСП/ съставът и окраската на отделните партийни формации се промени почти неузнаваемо.<br /> <br /> От 53-имата първоначални народни представители от НДСВ до края на мандата оцеляха 35, а останалите се пръснаха към новосъздадената &bdquo;Българска нова демокрация&rdquo; и ГЕРБ. Кресливата &bdquo;Атака&rdquo;, която влезе в 40-ия парламент като коалиция с 21 народни представители, се редуцира до 12 членове, а останалите бяха прогонени и набързо смениха възгледи и цвят. <br /> <br /> Политическа акробатика<br /> <br /> Особено &bdquo;впечатляващи&rdquo; се оказаха трансформациите в опозиционната десница. От 37-те депутати от ОДС и ДСБ накрая останаха 27 човека, като десет станаха независими или преминаха на &bdquo;отсрещната страна на линията&rdquo;, както на Запад наричат смяната на партийната принадлежност. Другата дясна парламентарна група - БНС - направо се разпадна и беше заличена, а нейните отломки създадоха безрадостно-еклектичния образ на формации като &bdquo;Лидер&rdquo;, &bdquo;Движение Напред&rdquo; и, естествено, на РЗС. <br /> <br /> За сравнение може да се посочи, че в сегашната Камара на представителите на американския Конгрес партийната си принадлежност са сменили 4 -ма, в Сената - петима избрани представители, а през 2005 година само 7 британски парламентаристи са преминали от една в друга партия. При това с ясното съзнание, че подобно решение почти сигурно представлява край на тяхната кариера.<br /> <br /> Историята на политическата акробатика в България е дълга и, общо взето, отблъскваща избирателите, които трудно приемат &bdquo;несъгласията&rdquo; на дезертьорите с водената от партийните лидери политика. При Иречек в Прага българският литературен архитип Бай Ганьо изплаква най-точно нагласата на партийния хамелеон: &ldquo;И едните, и другите са маскари. Не се рита срещу ръжен&hellip; Не си ли с тях - спукана ти е работата.&rdquo;<br /> <br /> Отново популизъм, отново мръсни трикове<br /> <br /> За да си осигурят един /или поредния/ мандат с произтичащите от него благоденствие и власт, местните партийци са готови на всичко, далеч от всякакви понятия за чест и морал. Стартиращият тежък боксов мач на новата предизборна кампания ще бъде изпълнен с популизъм, с уверения за прегърнати нови ценности, с клетви за праволинейност и лоялност, с множество непозволени удари и обичайните мръсни трикове. <br /> <br /> Едва ли обаче при болката на ударените кокалчета, ритници отзад и разкървавени политически носове някому ще му мине през главата как така една Меглена Кунева спечели почти мажоритарно мястото си в ЕП без лични нападки и единствено с позитивна експертна кампания. И защо избирателите всъщност безапелационно й повярваха... За повечето локални политици отговорът ще е труден, почти непостижим. А той е повече от елементарен - заради лоялността към политическата й формация и най-вече към избирателите. /БЛИЦ<br />