Днес руският президент Владимир Путин ще се срещне с турския си колега Реджеп Ердоган в Санкт Петербург. Визитата е част от усилията на двете страни към нормализиране на двустранните отношения. Симеон Николов, директор на Център за стратегически изследвания коментира за "Стандарт" какво може да се очаква от срещата.
Срещата Ердоган-Путин има за цел отново да сближи двете страни, които нарушиха доста сериозно връзките си, особено - икономическите, след свалянето на руския самолет над сирийската граница. Тази промяна ще се изрази главно в икономическата сфера, тъй като загубите на Турция и Русия са огромни. Те са вследствие от взаимните санкции, от намаляването на руските туристи в турските курорти до 95%, от отстраняването на турските строителни фирми от руския пазар, от пресечения износ към Русия на плодове и зеленчуци, от визовите ограничения.

Икономиката, според мен, ще бъде акцентът, а не някакъв нов геополитически съюз. Такъв няма да има. Турция в обозримо бъдеще остава член на НАТО. Никой обаче не вярва, че тя ще стане някога член на ЕС. Вторият въпрос, на който предполагам на срещата Путин-Ердоган ще бъде отделено най-много място, това е промяната на политиката в Сирия. Там нещата не вървят добре, защото Саудитска Арабия и Турция създадоха една организация, от чието общо име трябваше да се преговаря в Женева, но поради интересите им тези преговори буксуваха. Очаквам Турция да заяви промяна, изразяваща се в смяна на позицията "Асад - вън от властта и след това преговаряме". С други думи - Асад остава до провеждането на нови избори, приемането на нова конституция на държавата и преходно правителство, т.е. трите познати стъпки. Третата важна тема ще касае отношенията със САЩ и Западна Европа, тъй като това е болното място на Турция.

За България срещата е от особено значение в няколко аспекта. Първо, сдобряването и стабилизирането на отношенията между Турция и Русия означава и стабилизиране и на страната ни. Една по-спокойна съседна държава, при това икономически мощна, с военна сила, е добре за България. Турция предполагам, че няма да застане толкова категорично зад някои проекти, които не бяха снети на срещата на НАТО във Варшава - като формирането на постоянна оперативна група военни кораби в Черноморието.

Едно успокояване на отношенията е полезно за България, защото, както каза и премиерът Борисов, всякакво дрънкане на оръжия в сложна и напрегната ситуация в Черно море не е добре.
Русия има интерес от "Турски поток". За Турция важи същото. Тя се нуждае от около 16 млрд. куб. м допълнителна газ, докато "Турски поток" осигурява 32 млрд. куб. м газ, т.е. така Турция ще може да експортира горивото и за Европа. Всички тези сметки правят излишни и "Южен поток", и възобновяването на "Набуко". До голяма степен се обръща гръб и на доставката на газ от Азербайджан, откъдето разчитаме на около 16 млрд. куб. м.