В момента обсъждаме единственият закон в държавата, който засяга всеки българин, от бебето до столетника, и който влиза във всеки дом. Съвсем логично имаме коренно противоположни мнения по един и същ въпрос. От това да се твърди, че този бюджет ни отдалечава от Еврозоната до това, че той ускорява пътя към Еврозоната.

От това, че ние продължаваме досегашната политика на ГЕРБ, до мнението на колегите от ГЕРБ, че тотално разбутваме цикъла, икономически и финансовия, на развитие и правим нещо ново. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова от парламентарната трибуна.
 
По думите ѝ този бюджет е много различен, не просто заради числата, а заради неговата философия, която се обсъжда в момента.

„Кризите промениха света и наложиха промяна и във финансовата, и в държавната, и в секторната политика. Това в България беше съчетано  и със смяна на управлението. Тоест имаме две големи причини днес да застанем през вас с един различен бюджет, различен в голямото“, заяви Нинова.
 
Тя обясни, че досега и в света, и в Европа, и в България се е изповядвала философия на оттегляне на държавата от ключови сектори, но кризите са показали, че това е грешен модел и държавата трябва да върне своята роля там, където ѝ е мястото.

„Онзи модел доведе до това големите на свободния пазар да унищожат малките, да се увеличава ножицата на неравенствата. Правителството на Петков отговаря на тези обективни и нови условия на развитие“, коментира вицепремиерът.
 
Като председател на “БСП за България“ Нинова обясни, че левицата отдавна апелира за засилена роля на държавата. „Съжаляваме, че хората го усетиха през тежестите и през кризата, но очевидно е, че държавата трябва да се върне. Ето това е първата голяма и съществена разлика във философията на управлението на България през този бюджет“, категорична бе Корнелия Нинова.
 
Втората съществена разлика е социалната държава. „20 млрд. социални разходи не са просто число, те показват отношение. Те показват ново отношение към социалната тема. Не просто разхвърляне на тези социални разходи, а социални разходи в система, насочени към различни групи от обществото“, поясни вицепремиерът.
 
Корнелия Нинова определи този бюджет като бюджет на демографското размразяване.

„Ние имаме огромен национален проблем и предизвикателство – стопяването на българския народ с 800 хиляди за последните години. И всички политики е добре да подчиним на този въпрос“, категорична бе тя и допълни, че парите от бюджета са насочени към децата и безплатните ясли и детски градини,  към учениците и тяхното здравеопазване, чрез финансирането на здравните кабинети в училище, към децата и здравословния начин на живот чрез увеличаване на парите за по-качествена храна в училищата, към децата и спорта, чрез увеличаване на средствата за нови стадиони и игрища, към децата и образованието, чрез увеличаване на средствата за стипендии.

Правителството се грижи и за младите семейства чрез увеличаване на средствата за майчинството за 2-ата година и на детските надбавки за отглеждане на дете. Правителството показва и отношението си към здравеопазването на нацията, като част от демографския проблем. Нинова посочи още допълнителното финансиране за общински и отдалечени малки болници, както и средствата за пенсии.
 
„Обективно е, че това е най-социалният и най-левият бюджет, но не е безцелно най- социален. Той е ориентиран към демографския въпрос. Може би не всичко се дължи на БСП, но имаме значителен принос, участвайки в управлението, това да бъде факт“, категорична бе Нинова.

Тя посочи още факти, поради които този бюджет се отличава в дълбочина на правенето на политика: „Това е отношението централна власт – местна власт. В последните години държавата прехвърляше на общините постоянно нови задължения и нито веднъж в бюджетите тези нови задължения не бяха гарантирани с пари. Сега, тук, не се прехвърлят нови задължения, напротив, облекчават се от някои, но има увеличение на финансирането.“
 
Според Корнелия Нинова много същностен въпрос от управлението на една държава е начинът, по който е направен бюджета. „Капиталовите разходи, които са увеличени почти 2 пъти, са разписани в бюджета. Не са оставени да бъдат в излишък, който на края на годината под формата на 2-3 млрд. да замине като ПМС-та без парламентът да се произнесе“, заяви тя като допълни, че политиката се прави в Народното събрание и неслучайно това правителство показва отношение към парламента.

„Като искаме актуализация идваме тук, не я правим с ПМС-та. Като искаме бюджета за 2021 г. да се прилага и първите 3 месеца на  2022 година идваме отново тук. Идваме всеки път, когато имате нужда да бъдем тук. Това също е коренна разлика на досегашния начин на правене на политика. Да се знае и да има ред в държавата, да се знае коя институция за какво отговаря и никоя да не си превишава правата, а взаимно да се контролират“, обясни още вицепремиерът.
 
Нинова обясни, че за да се развиват всички политики, най-важната е да се развива икономиката. „3 неща са важни, за да се развива една икономика – инвестиции, които сме заложили в двоен размер повече, потребление, което очакваме да се повиши с повишаването на доходите на хората и износ, за което сме заложили стимули в бюджета. Ако направим всичко това, изразяваме дори по-оптимистична прогноза – растежът може да стане повече от 4.8%“, заяви тя.
 
На финала Корнелия Нинова призовава този бюджет да бъде  подкрепен, защото той има достойнства и та се: развита икономика, чрез роля на държавата в нея, социална държава, в помощ на народа, и първа крачка към реална борба с демографската катастрофа на България, което трябва да бъде приоритет номер едно.