Пет от европейските оперативни програми “Иновации и конкурентоспособност”, “Наука и образование за интелигентен растеж”, “Транспорт и транспортна инфраструктура”, “Региони в растеж” и “Околна среда” са пред спиране. Това се разбира от Доклад на бившия вече служебен вицепремиер по европейските фондове Малина Крумова, с който се прави преглед на работата в изминалите три месеца, пише БГНЕС. 
Новото правителство на Бойко Борисов има два месеца, за да изпълни шест от т.нар. “предварителни условия”, които са заложени в Споразумението за партньорство. 

Към декември 2016 г. България не беше изпълнила 12 от общо 45 предварителни условия за получаване на европейско финансиране през програмния период 2014-2020 година. 

“За изпълнението на оставащите тематични условия е необходимо приемането и на няколко стратегически документа - актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура; актуализираната Национална стратегия за развитие на научни изследвания, Иновационна стратегия за интелигентна специализация в срок май 2017 г. и Интегрираната транспортна стратегия в срок юни 2017 г. Очакванията са горепосочените срокове да бъдат спазени и държавата да докладва до Европейската комисия изпълнението на всички условия, както е необходимо – до 30 юни в Годишните доклади за изпълнение на програмите и до 31 август в Доклада за напредъка по Споразумението за партньорство”, посочва Крумова, която до влизането й в служебното правителство бе част от екипа на вицепремиера по европейските фондове Томислав Дончев. 

От Доклада на Малина Крумова се разбира още, че изпълнението на редица от европейските програми е забавено и има потенциален риск от загуба на средства.  

Изпълнението на Програмата за развитие на селските райони не гарантира стриктно спазване на разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, става ясно от документа. 

“Налице е също така сериозно забавяне по отношение изпълнението на индикаторите по програмата. Съществува значителен риск от неизпълнение на междинните цели и индикаторите по рамката за изпълнение към 2018 г. Все още предстои Министерството на земеделието и храните да изготви анализ на рамката на изпълнение с конкретни цифри по приоритети, фокус области, мерки и подмерки на ПРСР и предложения за достигането на заложените цели”, пише служебният вицепремиер по европейските фондове.  

30% от щатните бройки на Управляващия орган на Програмата за “Морско дело и Рибарство” продължават да не са заети, което поставя сериозни предизвикателства пред изпълненията на задачите.  

“Наблюдава се забавяне в изпълнението на проектите по две от приоритетните оси на програмата “Добро управление” в областта електронното управление, административната и съдебна реформи”, отбелязва Крумова. 

Тя отчита затруднения и по отношение финансирането на бенефициенти по ОП “Развитие на човешките ресурси”. 

Документът разкрива още, че заради липсата на решение – как да се доизгражда автомагистрала “Струма” в района на Кресненското дефиле вече е налице забавяне, което може да доведе до загуба на европейски средства. 

“Поради високата вероятност част от дейностите по Лот 3.2. да не завършат в периода на допустимост е необходимо Агенция пътна инфраструктура да планира изграждането на резервен проект”, отбелязва Малина Крумова. 

Тя уточнява още, че заради ограничен бюджет на Оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”, за да се довърши пътя край Кресна ще са нужни допълнителни около 400 млн. евро. Тези пари ще трябва да са за сметка на бюджета.  

Сериозни проблеми има и при изпълнението на ОП “Региони в растеж”. През септември месец трябва да стартира “голям проект”, който е в сферата на здравната инфраструктура и ще се управлява от Министерство на здравеопазването. Финансовият ресурс е в размер на 163,5 млн. лв. Заради късно финализиране на стратегиите за устойчиво градско развитие на общините, не всички от 39-те градове, които трябваше да получат целево европейско финансиране, ще успеят да го направят. Това е наложило стартиране на обсъждане на изменение на ОПРР. 

Анализът на ексслужебния вицепремиер по еврофондовете сочи, че 19 млн. евро по Оперативна програма “Околна среда” вероятно ще бъдат загубени в края на 2018 г. 

“Необходимо е ускоряване на мерките, свързани с установяването на отговорностите на собствениците и операторите при предоставянето на ВиК услуги, регулирането на тези услуги. Необходими са и законодателни промени, за да се гарантира устойчивостта на сектора и способността за възстановяване на разходите за инвестицията в инфраструктурата и по-нататъшното й развитие без да се разчита на безвъзмездно финансиране. От изключително значение е МРРБ да припознае своята водеща роля в процеса, включително и чрез налагане на политическа визия. Налице е съществен риск от неизпълнение на индикаторите в Рамката за изпълнение на програмата, което ще провали осъществяването на един ключовите приоритети на България в област “Околна среда”, предупреждава Крумова. 

Рисковете пред ОП “Иновации и конкурентноспособност” са свързани с необходимостта от преразпределение на средства от проекта за газова връзка на България със Сърбия, към тази с Гърция. За да няма загуби на средства задължително е изменението на програмата да се осъществи максимално бързо, както и да не се забавя по никакъв начин подготовката на Българо-гръцката връзка. Крумова уверява, че рисковете пред ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”, която беше пред замразяване заради проблеми със системата за управление и контрол са преодолени. Риск от загуби на пари обаче съществува. “Основно действие, което трябва да се предприеме във връзка с програмата, е приемането на Национална стратегия за развитие на научните изследвания, която има пряко отношение към изпълнението на приоритетна ос 1 избягването на загуба на средства по бюджетните ангажименти за 2014 и 2015 г. и към едно от предварителните условия”, допълва бившият служебен вицепремиер. 

В заключение Крумова, която най-вероятно ще се върне на предишната си длъжност – директор на Централното координационно звено в МС, която заемаше от края на 2014 до началото на 2017 година, отбелязва, че за изпълнение на европейските програми е нужно да няма кадрови промени в системата и да се “запази в максимална степен експертният потенциал”.