Основната характеристика на 9-и септември е разделението. Проблемът не е, че обществото беше разделено 45 години, а че обществото продължава да бъде разделено и сега. Това каза в предаването „120 минути” президентът Петър Стоянов.

„Толкова години след рухването на комунизма, хората, които са продали душите си, за да служат на този комунизъм, продължават да ненавиждат всеки честен и почтен човек, защото в неговото лице се оглеждат като в огледало, виждат своето безчестие. Това е следа, която ни преследва толкова години. Тук намирам в психологически план моралното развращаване, с което комунизмът допринесе за днешната деморализацията на българското общество. Това е големият проблем – промяната на манталитета”.

Повечето от тях ловко се нагласиха и се възползваха от днешната система.

Десният човек не е онзи, който вдига лозунги и служи на собствената си суета, желаейки да бъде най-десния или единствения десен, каза Петър Стоянов.

"Десният е онзи, който се грижи са семейството си, за градинката пред блока си, за собствената си къща, който плаща данъците си, който е почтен към хората около него".
 

Това, че младите хора, които не са живели по времето на комунизма, бленуват за твърда ръка е обяснимо, каза още Стоянов. Деветосептемврийската революция промени коренно манталитета на българския народ , допълни той.

Петър Стоянов коментира и Георги Марков:

Неговото място, когато става въпрос за българската историческа памет, е много специално, защото той е написал най-талантливите и най-задълбочени текстове за комунизма, стигна в дълбочина, каза Петър Стоянов. 

"Той се занимаваше с психологията на комунизма, с механизмите, които ги движат и от тази гледна точка той беше може би най-ненавижданият човек от комунистическия режим в България.

Талантливите му текстове се слушаха много по радио Свободна Европа. Беше приближен до личния кръг на Тодор Живков и те смятаха това, което прави, за истинско предателство от гледна точка на мафиотското кланово мислене – човек, който е допуснат до клана, а след това тръгва срещу него едва ли не, беше обявяван за предател.

Но най-важната причина е, че дотогава се създаваше мит, че за разлика от лекомислените чехи, поляци, словаци, унгарци, чиито интелектуалци редовно критикуваха своя режим, пишеха писма срещу него,  се смяташе, че българската интелигенция безропотно е строена зад комунистическата партия, начело с нейния ръководител Тодор Живков.

Точно Георги Марков разби този мит.

Той всъщност изми лицето на българската интелигенция. И сега все още има хора, които правят сериозни опити да го дискредитират, да го маргинализират. Това означава, че Георги Марков нанесе тежък удар на комунистическата система"