2022 година беше по-скоро добра в сравнение с предишните. Тя беше добра и за света, защото започна с Омикрон варианта на COVID-19, а това беше началото на края на пандемията. Това заяви проф.  Николай Габровски пред Нова нюз.

За решението му да влезе в политиката той каза: „2023 година е критична за развитието на страната. Политическата криза и повтарянето на избори със сходен резултат създават безпокойство. Очакването за нови избори през март или април, а вероятно и непоследните за годината бяха катализатор за решението ми.“

Проф. Габровски заяви, че винаги е бил демократ, с европейски и евроатлантически ценности, и винаги е бил последователен. Тази посока не подлежи на дискусия и винаги е ясно заявявана, бе категоричен той.

За изборите, които прави той споделя: „Медицината винаги е била убежище, място в което можеш да бъдеш полезен. Човек трябва да надгражда. В операционната сме полезни за един човек, а част от решенията, които се взимат на други нива са важни за много хора.“

На въпроса дали би продължил да се занимава с политика, той каза, че не би отговорил категорично. „Желанието ми беше да допринеса с каквото мога за нормализирането на тона в политиката, за постигане на диалогичност поне по някои основни теми“, посочи Габровски.

За войната в Украйна той каза: „България като част от европейското семейство може да има само една единствена позиция – Украйна трябва да бъде подпомогната по всички възможни начини. Това е една страна, в чиято територия влязоха чужди войски.“

Проф. Стефан Габровски, баща на проф. Николай Габровски разказа повече за рода – от опълченеца на Шипка до печатницата на Каравелов. За патриотизма проф. Николай Габровски  казва, че това е „родолюбие, да чувстваш къде са корените ти, да си готов на някои жертви за това“. Според него това е индивидуално усещане.

„Самият факт, че в рода ти има хора, които са рискували живота си за България не може да промени изцяло усещането ти, но е факт, че въпреки възможностите да остана в чужбина съм тук“, сподели професорът.

Той каза за избора си да остане в България, че „усещането, че може да си полезен за нещо в страната си е силно“. „Някой трябва да направи нещата да се случват“, посочи Габровски.

Професорът смята, че младите хора започват да се завръщат. „Аз имам надежда“, поясни той.

В България в медицината чисто технологично условията се промениха, ние преминахме епохи, това е важно за един лекар, посочи неврохирургът. По отношение на науката също много напреднахме, допълни Габровски.

Той сподели, че е вярващ човек. „Съдбата и пътят на хората може да се променя по неузнаваем начин, както за лошо, така и за добро. Сблъсъкът с толкова много съдби показва, че не сме чисто материални, но има и нещо друго, което прави света по-различен“, сподели професорът.

„Когато човек взима решение, той го взима, за да стане добър, в която и да е област. Винаги съм смятал, че трябва да давам максималното от себе си, за да се усъвършенствам. Винаги съм бил с резерви към суперлативите за „най-добър“. Един е добър в едно, друг в друго. Въпросът е да не си губиш времето, да се самоусъвършенстваш. И трябва да напредваме в познанието си“, смята Габровски.

Професорът разказа повече за съвременната неврохирургия.

За българското здравеопазване той каза: „Нашето здравеопазване не работи толкова лошо, колкото се твърди. Времето, което трябва да се изчака, достъпът до лекари - в България сме с  огромно предимство. И технологично напреднахме. В никакъв случай не твърдя, че няма недостатъци.“

Габровски е на мнение, че здравната реформа не е нещо, което започва и свършва. Постоянно нещо се променя, подобрява, допълни той. Ако разглеждаме обективните елементи може да преценим къде сме напреднали и къде изоставаме, заяви лекарят. „За по-големите проблеми се изисква сериозна политическа воля.“, посочи проф. Габровски.

„Иска ми се България да намери път от тежкото положение, в което се намира“, завърши лекарят.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук