Към руския президент Владимир Путин имаше голямо търсене в Берлин: всички лидери, дошли на конференцията за Либия, която беше свикна от Ангела Меркел, искаха да говорят с него, съобщават световни агенции, цитирани от „Фокус“.
 
Сред участниците обаче ги нямаше главни действащи лица в конфликта - Файез Сарадж и Халифа Хафтар. Докато 15 чужденци мислеха как да сложат край на гражданската война в тяхната страна, либийците седяха в хотела си и чакаха окончателната декларация.
 
Пристигайки в Берлин, Владимир Путин първо отиде на среща с турския президент Реджеп Ердоган и това не е изненадващо. Докато другите европейски лидери в Близкия изток действат предимно като посредници и не могат да се похвалят с голямо влияние, Русия и Турция са активни играчи.
 
От преките им споразумения зависи как ще се развие ситуацията в Сирия, и в Либия. И макар интересите на Москва и Анкара на практика да не съвпадат и в двата случая, Путин и Ердоган досега успяха да запазят поне появата на приятелски отношения и готовността си за конструктивен диалог.

 
"Научихме се да преговаряме, научихме се да търсим и намираме приемливи компромиси. Това е добър пример за конструктивно сътрудничество между съседите", каза руският президент в началото на срещата.
 
Той отбеляза, че Русия и Турция ефективно работят в много ключови области на международната политика, включително иранската ядрена програма, Сирия и Либия, но, за съжаление, не навсякъде успяват.
 
"Една от страните (което означава либийският опозиционен лидер Халифа Хафтар) все още не е подкрепила изявлението (за прекратяване на огъня), но не губим надежда, че диалогът ще продължи и искрено ще се стремим да разрешим конфликта", заяви Путин.
 
Ердоган предварително обяви, че смята да обсъди с Путин ситуацията в Идлиб, развитието на която не му харесва. Според косвените признаци можем да заключим, че на предишната среща на 8 януари в Истанбул лидерите са постигнали споразумение за поредното прекратяване на огъня в тази сирийска провинция.
 
И в замяна на това турците се съгласиха да преустановят пряката си намеса във въоръжения конфликт в Либия. Башар Асад обаче според Ердоган не се съобразява със споразумението, продължавайки атаките срещу Идлиб - и „това е сериозно притеснение“.
 
За разлика от Русия, която не разкри публично своите интереси в Либия (и Кремъл, и външното министерство се ограничиха с изявления, че съдбата на страната трябва да се реши от нейния народ), Турция недвусмислено заяви, че е на страната на Правителството на национално съгласие (ПНС)в гражданската война: Анкара подписа споразумение за военна помощ с ръководителя му Файез Сарадж и се споразумя за изгодно разделяне на петролния шелф в Източното Средиземноморие.
 
В очакване на конференцията в Берлин Ердоган публикува статия, призоваваща Европа да спре да тъпче на едно място, да покаже капацитет и да разреши военна операция срещу либийската опозиция, доверявайки се на турската армия.
 
"Не можете да промените света само като се оплаквате и изразявате загриженост. Трябва да поемем известна отговорност", посочи Ердоган пред европейските лидери. Според него, ако легитимното правителство в Либия попадне под натиска на заговорниците, „Европа ще се изправи пред нови проблеми и заплахи“.
 
Русия, както обикновено се смята, че в конфликта в Либия подкрепя същите тези "заговорници", водени от Халифа Хафтар. Но не всичко е толкова просто: ПНС се признава от Организацията на обединените нации, което означава, че Министерството на външните работи и петролните и газови компании с интереси в тази страна работят предимно със Сарадж.
 
"Ако там има руски наемници, тогава държавата не ги е изпратила там и не им плаща", заяви Владимир Путин за около 2,5 хиляди войници от частната военна компания „Вагнер“, които се бият на страната на Хафтар. И няма причина да не му повярвате: това означава, че някой друг плаща, който в случай на победа на опозицията очаква да получи достъп до либийския петролен пай (Никой не се съмнява, че това е преди всичко война за петрола).
 
Разбира се, Владимир Путин наистина не иска Ердоган (и дори със съгласието на ЕС) да започне пълноценни военни операции в Либия. Това веднага ще постави Русия пред много труден избор. Какво да прави? Да се въведат ли войски?
 
И Русия да се бори срещу кого? Срещу приятели на Турция, на която току-що изгради газопровод и продаде С-400? Или да погълне хапчето, преструвайки се, че нищо страшно не се случва и нали те самите наистина искаха да укрепят турците?
 
Разбира се има и трети вариант - да се постигне съгласие за разделението на зоните на влияние. Но тук също е необходимо да се вземат предвид интересите на Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Италия и други участници в конфликта. Като цяло срещата с Ердоган беше много важна за Владимир Путин и не е изненадващо, че продължи по-дълго от планираното.
 
Междувременно лидерите на други страни постепенно пристигнаха в офиса на федералния канцлер, където се провежда конференцията. Ангела Меркел посрещна всички гости на червения килим и беше толкова щастлива, все едно, че участниците ги чакаше празничен банкет, а не изтощителни преговори с непредсказуем резултат.
 
Един от първите в резиденцията пристигна, както винаги разрошения и суетящ се британски премиер Борис Джонсън. Той бързаше да излезе от лимузината, но за първи път не се получи - вратата му блокира.
 
Както БЛИЦ съобщи, според съобщение от „Даунинг стрийт“, Джонсън е предупредил Путин, че случаи като атаката с химическо оръжие над бившия шпионин Сергей Скрипал на територията на Острова не бива да се повтарят.


 
Кремъл от своя страна оповести единствено, че между двамата са се състояли разговори.
 
Държавният секретар Майк Помпео пристигна с кола без идентификационни знаци и без излишни церемонии бързо влезе вътре в сградата.
 
Шейхът от ОАЕ Абдала ал Нехаян изненадващо замени традиционните дрехи с европейски костюм: това веднага го направи 10 години по-млад.
 
Журналистите разпространиха слухове, че Сарадж и Хафтар ще бъдат пуснати на „семейна снимка“, но бяха разочаровани: нито законният глава на правителството, нито неговият заклет враг бяха поканени да участват в дискусията.
 
По-рано Ангела Меркел уточни позициите им на двустранни срещи и те са добре познати на останалите участници. Както знаете, Турция, Катар и Италия подкрепят Сарадж, а Франция, ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет подкрепят Хафтар.
 


Германия поддържа неутралитет, като осъжда доставките на оръжие и друга военна помощ на страните в конфликта. А Русия, както бе отбелязано по-горе, твърди, че работи с всички либийски политически сили.
 
Въпреки това, дори без Сарадж и Хафтар, възникна проблем при фотографирането: първоначално Владимир Путин се изгуби някъде (както се оказа по-късно, италианският премиер Джузепе Конти го забави в разговор), след това Борис Джонсън обърна гръб към камерите, пред стената.
 
Накрая, с час закъснение, всички участници успяха да заемат местата си около кръглата маса. (Един от помощниците на Ердоган бързо дъвчеше салата със сандвич зад гърбя му. А Путин, преди да заеме мястото си, проведе дълъг и емоционален разговор с Макрон, без да обръща внимание на укорителните погледи на Меркел).
 
Журналистите също успяха да видят как лидерите настройват микрофони и слагат слушалки за превод и това е всичко. Суровият германски служител по сигурността учтиво, но упорито изгони всички от публиката.
 
На конференцията не се предвижда публична част - интензивността на страстите е твърде голяма.
 
Очакваше се преди 20 часа българско време участниците да могат да се споразумеят за окончателна декларация, която ще бъде дадена за подписване на Сарадж и Хафтар.
 
Преди това руското външно министерство заяви, че тя няма да съдържа параметрите на мирно споразумение - само призив за политически диалог, прекратяване на огъня и задълбочено спазване на оръжейното ембарго.