"Галъп": Ако изборите са днес, ГЕРБ ще е с 23%, БСП с 16%

Това е моментната картина на електоралните нагласи, отчетена в редовния &bdquo;Политически и икономически индекс&rdquo; на &bdquo;Галъп интернешънъл&rdquo;. Изследването е проведено между 1 и 6 август чрез пряко интервю по домовете сред 1008 респонденти. То е независимо&nbsp; от външно финансиране и е част от ежемесечната изследователска програма на агенцията от повече от две десетилетия насам.<br /> <br /> Моментната картина говори за възможно увеличаване на дистанцията между първите две формации. Дали то ще се затвърди, зависи от хода на кампанията. ГЕРБ е партията с по-голяма потенциална периферия, инерция от европейските избори и послания, основани на стремежа за пълно мнозинство.<br /> <br /> Данните отразяват актуалните към началото на август декларативни нагласи и не представляват прогноза за изборен резултат. Електоратите на различните партии се различават в своите възможности за мобилизация.<br /> <br /> При БСП тепърва ще се оценява ефектът на действията на новия председател Михаил Миков. ДПС остава на стабилни позиции. &bdquo;България без цензура&rdquo; губи от скандалите в последните седмици. Напускането на ВМРО също дава отражение. В същото време ББЦ запазва добри изгледи за присъствие в следващия парламент. Такива изгледи има и Реформаторският блок и новият Патриотичен фронт.<br /> <br /> Стартовите позиции на коалицията между НФСБ и ВМРО дават добри реални перспективи за попадане в следващото Народно събрание. Новата формация тепърва вероятно ще набира разпознаваемост и това намалява шансовете на &bdquo;Атака&rdquo; за прескачане на бариерата. &bdquo;На ръба&rdquo; остава и АБВ.<br /> <br /> Какви са обобщаващите данни за кабинета &bdquo;Орешарски&rdquo;. След казуса &bdquo;Пеевски&rdquo; през юни миналата година кабинетът на изключително ранен етап в сравнение с други правителства достигна високи нива на недоверие - от около и над 60%. В хода на протестите през миналата година доверието в кабинета се движеше в граници около и под 30%.<br /> <br /> С изчерпването на различните форми на протест в края на 2013 г. отмина и известният мобилизиращ ефект, който те имаха върху привържениците на кабинета. Така от началото на годината насам доверието в правителството постепенно спадаше и закономерно достига най-ниската си точка от 18% в началото на август &ndash; когато кабинетът &bdquo;Орешарски&rdquo; беше в оставка. Недоверието към началото на август пък е 73%. Подобни са били данните в последните дни на правителствата на Борисов и на тройната коалиция. Низходящата тенденция през 2014 г. се дължеше на тревожните сигнали за икономиката и индикациите за разпад на управляващото формирование. Ефектът беше подсилен от неочаквано слабото представяне на БСП на европейските избори. <br /> <br /> Като обобщени нива на доверие кабинетът на Орешарски остана между кабинета &bdquo;Борисов&rdquo; и кабинета на тройната коалиция.<br /> <br /> Мнозинството от оценките за кабинета &bdquo;Орешарски&rdquo; са негативни. Близо една трета от запитаните го намират за &bdquo;изцяло неуспешно управление&rdquo;, а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Има и добро и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.<br /> <br /> Подобна е картината и по отношение на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие. И тук с финала на мандата идват и най-ниските оценки.<br /> <br /> От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президентската институция е 36%, а недоверието &ndash; 52%. Данните от следващия месец ще покажат дали става дума за устойчиво укрепване на позициите на президента или само за повишено обществено внимание към институцията. Като цяло доверието в президента остава на ниски в сравнение с предишни мандати нива.<br /> <br /> И този месец по традиция &bdquo;Галъп интернешънъл&rdquo; тества в &bdquo;лабораторен&rdquo; порядък серия твърдения. Любопитни, и дори донякъде тревожни, са данните по твърдението &bdquo;На България е нужно управление със здрава ръка&rdquo;. 89% са съгласни, а 3% не са. Сред електоратите на партиите и сред негласуващите има практическо единодушие. 51% пък са съгласни с твърдението &bdquo;Само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят нещата в страната&rdquo;. По този въпрос привържениците на ГЕРБ и на БСП са на сходни позиции, макар тези на БСП да са по-колебливи. Числата показват склонност към драстични мерки и решителност в управлението. <br /> <br /> Новият лидер на БСП Михаил Миков започва мандата си с доверие от 22%. Профилите на електоратите показват, че Миков е широко приет в лявото пространство. При тестването на твърдението &bdquo;БСП и АБВ трябва да преговарят за общи бъдещи действия&rdquo; видими мнозинства от електоратите на двете партии се съгласяват.<br /> <br /> Няма сериозни колебания по отношение на доверието в различни публични фигури спрямо предходния месец. Рейтингът на Сотир Цацаров изглежда застрашен, но дали става въпрос за трайна тенденция, трябва да се провери през следващия месец.<br /> <br /> По правило недоверието сред публичните фигури надвишава доверието, като изключение към началото на август правят еврокомисарят Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова. Сред &bdquo;челниците&rdquo; по този показател традициинно са и фигури като омбудсмана Константин Пенчев, президента и вицепрезидента, лидерите на основните партии. Обикновено &bdquo;водачи&rdquo; по доверие са хора, чиито постове не предполагат участие в злободневните дебати или пък фокусират доверието на основните електорати. /БЛИЦ<br />