Според електоралните нагласи към декември се вижда, че БСП леко вдига процентите си - от 21,4 през ноември на 22,8 през декември. В същото време подкрепата за ГЕРБ остава на нива около 18 процента, сочи последното проучване на агенция "Галъп".
Запазват се и шансовете за присъствие в следващия парламент на Реформаторския блок. Половината от респондентите в тази ниша спонтанно назовават Реформаторския блок. Останалите, обаче, продължават за назовават имената на съставните партии.<br /> Увеличават се шансовете и на новата формация на Николай Бареков, което продължава да се утвърждава и мери ръст с &bdquo;Атака&quot; и НФСБ.<br /> Засега не се потвърждава хипотезата за видимо повишаване на електоралния потенциал на националистическите формации. Изследването, обаче, беше проведено преди последните скандали.<br /> <br /> Данните за общественото мнение през декември показват известно успокояване на напрежението спрямо ноември. Общите нива на обществена тревожност остават високи, но покачването им, за което &bdquo;Галъп интернешънъл&rdquo; съобщи през ноември, не се е оказало трайна тенденция. <br /> <br /> Студентските протести, ескалацията на напрежението, големите партийни митинги и синдикалният протест превърнаха първата половина на ноември в нов връх на протести &ndash; втори след лятото. Той обаче изглежда отминат, ако се съди по различните индикатори, които измерват протестната енергия &ndash; подкрепата за протестите, искането за оставка и т.н. не се задържаха на по-чувствителните нива от предходния месец и през декември са установяват на познатите от края на лятото и началото на есента дялове от около и над 40%. <br /> Допълнителен фактор в това отношение е и усещането за отслабване на протеста &ndash; мнозинство от 62% са с впечатлението, че протестите отслабват, а 13% са с противоположно впечатление. Ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, смятат 26%, но 47% са на обратното мнение. Преобладаваща е вярата в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок.<br /> <br /> Протестният потенциал, обаче, остава като цяло висок &ndash; 22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството.<br /> <br /> Очевидно липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващото формирование не е намаляла. Тя се подсилва и от регистрираното и в предишния месец общо раздразнение към политическата прослойка. <br /> <br /> То се проявява и в ниското доверие към правителство, президент и парламент. Но и при тях не е продължил спадът от миналия месец, който беше симптом на общото делегитимиране на целия политически елит. И правителство, и президент имат доверие от около 30%, а недоверие &ndash; около 60%. Парламентът пък завършва годината с доверие от 18%.<br /> <br /> Обобщението от последните двайсет години на ежемесечни изследвания на &bdquo;Галъп интернешънъл&rdquo; сочи, че през отминаващата 2013 г. президентската институция е стигнала нива на недоверие, които за последно са установявани в края на мандата на президента Желев. Никога в толкова ранен етап от мандата си действащ президент не е бил в толкова неизгодна позиция като обществена подкрепа. Сходни са изводите и за правителството. Подобни нива на недоверие са регистрирани много пъти, но рядко в толкова ранен етап - с изключение на тройната коалиция.<br /> <br /> Парламентът пък вече двайсет години на практика стои на същите нива на популярност &ndash; хронично зависими и от картината на партийните предпочитания.<br /> <br /> Нужно е, обаче, да се направи уточнението, че механичното сравняване на исторически периоди не е докрай коректно. То може да покаже само най-общи тенденции за това как обществото възприема политическия процес.<br /> <br /> Традиционният въпрос накъде върви България показва, че около 70% от българите продължават да са песимистично настроени. Това са нивата, отчитани от началото на протестите през февруари досега, с различни колебания. <br /> <br /> В миналия месец установихме, че хуманното измерение на въпроса за бежанците се сблъсква със социалната несигурност и страховете от неизвестностите. Само нарочно изследване по темата, обаче, би могло да достигне до обобщения в това отношение. И през този месец респондентите бяха поставени пред избор между крайни твърдения. <br /> <br /> Малко под една трета смятат, че България не трябва да приема бежанци от Сирия и трябва да изгони всички, които вече са влезли. 43% се съгласяват с мнението, че България като държава трябва да помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт.<br /> <br /> Обществото като цяло е останало с положително впечатление от видяното и от двете непосредствени страни на протеста - протестиращи и полиция. Близо половината от запитаните оценяват като цяло действията на полицията като нормални и в рамките на закона. Над две пети от запитаните оценяват по този начин и действията на протестиращите. На противоположното мнение и в двата случая са около една четвърт. Както може да се очаква, електоратите на двете основни партии са на противоположни мнения. <br /> <br /> Редовното изследване на &bdquo;Галъп интернешънъл&rdquo; е проведено от 28 ноември до 5 декември 2013 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1012 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на &bdquo;Галъп интернешънъл&rdquo;&reg; Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е &plusmn;3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на &bdquo;Галъп интернешънъл&rdquo; в България от 1992 г. насам./БЛИЦ <br /> <br />