Ретроспекция: Изборите за президент след 10 ноември 1989 година - интриги и напрежение до последния миг
За осми път в новата история на страната гласуваме кой да ни е държавен глава
Вторите избори също се провеждат непряко, но този път от Великото народно събрание. Налага се гласуването да протече в шест тура, тъй като никой от кандидатите не успява да получи мнозинство от 2/3 от общия брой на 400-те народни представители.
Така на 31 юли 1990 г. от името на СДС е номиниран Желю Желев. Той получава подкрепата на БСП, а след това и на БЗНС и ДПС. Така Желев е избран за поста с необходимото мнозинство.
През 1992 г. са проведени третите президентски избори. На балотаж отиват Желю Желев и Блага Димитрова и Велко Вълканов и Румен Воденичаров. В крайна сметка Желев става президент. Четвъртите президентски избори се провеждат през 1996 г. Отново се стига до балотаж, който е спечелен от Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев. Втори остават Иван Маразов и Ирина Бокова.
Следват изборите през 2001 г. На балотажа Петър Стоянов и Нели Куцкова остават втори, а победите са Георги Първанов и Ангел Марин. Те повтарят победата си и на шестите президентски избори през 2006 г. Въпреки това отново се стига до балотаж и тогава втори остават Волен Сидеров и Павел Шопов.
Седмите поред избори са спечелени от Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, а втори остават Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. На балотажа разликата между двамата е едва 160 000 гласа.
С най-голям брой гласове е избран Желю Желев пред 1992 г. - почти 3 млн. души, а с най-малък Росен Плевнелиев през 2011 г. - близо 1,7 млн..
С най-голямо мнозинство на поста се качва Георги Първанов след като през 2006г. получава 75% подкрепа. С най-малко мнозинство е Росен Плевнелиев с подкрепа от 52%.
ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ ЕКСПРЕСНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ
Последвайте ни
0 Коментара: