Защо ГЕРБ даде заден за бойкота на парламента? Зацикли ли протестът и докога ще изкара кабинетът "Орешарски"? Кой държи ключа за съдбата на сегашното Народно събрание? На тези въпроси отговори пред “Стандарт” политологът Румяна Коларова.
ГЕРБ е склонен да се откаже от бойкота на парламента, тъй като партията не само като приоритети, но и като конкретни решения винаги силно се е съобразявала с позицията на европейските партньори на България. За което често е било критикувано от опонентите си, подчерта Коралова. Ръководството на ГЕРБ продължава да следва тази линия, като в случая печели и дивиденти - може да определи позицията на опонентите си като антиевропейска. От друга страна, още от самото си създаване като партия ГЕРБ непрекъснато и активно използват данни от социологическите проучвания и много силно се съобразяват с обществените нагласи и тяхната динамика. <br /> <br /> &ldquo;За мен това е дори по-валидното обяснение - че ръководството на ГЕРБ е отчело какви са очакванията на хората, защото е безспорно, че твърде незначителен е делът от българите, които оценяват сегашната парламентарна позиция на партията на Борисов като печеливша. Тя може да прави очевидна зависимостта на кабинета &quot;Орешарски&quot; и парламента от &quot;Атака&quot;, но съвсем не носи дивиденти на ГЕРБ. Защото на фона на активно протестиращите граждани те са дразнещо пасивни. Твърде вероятно е именно това да е причина за декларираната готовност за промяна в политическата стратегия. Не без значение е и решението на Конституционния съд да откаже да касира изборите. Ако и по второто дело с докладчик Пламен Киров решението на КС е отново същото, ГЕРБ ще трябва отново да преосмислят своята стратегия или поне аргументите, с които я защитават пред симпатизантите си&rdquo;, коментира политоложката. <br /> <br /> Според нея протестът срещу кабинета &quot;Орешарски&quot; е най-активният и най- качествен протест за изминалите 23 години у нас. Не е най-многобройният, не е и най-радикалният, но се характеризира с мощна мобилизация и ясна цел - искане за оставка на кабинета, допълва тя. С наближаването на летния сезон обаче се поставя въпросът за ресурсите на протеста. Има два важни въпроса - първият е времето. Ако през ваканционния период се запази активно едно ядро от демонстранти, ресурсът на протеста няма да намалее. Защото то ще &quot;поддържа огъня&quot; и твърде вероятно през септември протестите не само да възстановят активността си от миналата неделя, но и да ескалират. И дори да станат още по неудържими.<br /> <br /> Вторият въпрос е доколко протестът ще засили натиска си върху правителството. Когато оценяваме как формите на протест могат да ескалират, е много важно да разграничаваме гражданското неподчинение от инциденти на насилие. През последните 23 години насилието винаги е слагало край на протестите в България, и то невинаги в полза на протестиращите. Пожарът в Партийния дом през 1990 г. сложи край на Града на истината, през зимата на 1997 г. демонстрантите край парламента бяха брутално разгонени от полицията, припомня Румяна Коларова. <br /> <br /> &ldquo;Въпросът е дали правителството и по-специално вътрешният министър ще позволят гражданско неподчинение, без да се стигне до насилие. Искам да подчертая, че ако протестиращите напълно се съобразяват със сценария на полицейската охрана на парламента правителство ще е вечно. Хората може да си протестират, Волен Сидеров да продължава с публичните си изстъпления, а депутатите на БСП и ДПС, използвайки генерирания от Волен скандал като параван, да решават, каквото си искат. Както е видно от четвъртък и петък, хората търсят някакви нови форми на гражданско неподчинение, за да нарушат загражденията на парламента. При това нарастващо напрежение е много важно по какъв сценарий действа полицията.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ЧЕТЕТЕ В &nbsp;БЛИЦ ГОРЕЩИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ НОВИНИ</strong></span><br /> <br />