Народното събрание избра д-р Орлин Колев за съдия в Конституционния съд (КС).

Той беше подкрепен от ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", БСП и ИТН. Срещу него гласуваха "Възраждане", ДПС-ДПС, МЕЧ и "Величие". Другият кандидат – Йонко Грозев, номиниран от ПП-ДБ, не успя да събере достатъчно подкрепа.

Разнопосочни позиции и остри реплики

По време на дебатите в парламента се оформиха два ясно противопоставени лагера. Докато привържениците на Орлин Колев изтъкнаха професионалния му опит и познания по конституционно право, критиците му оспориха някои негови изказвания, особено относно депутатските имунитети.

Орлин Колев

От своя страна Йонко Грозев беше атакуван заради връзките му с неправителствени организации и работата му по определени дела в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тошко Йорданов от ИТН го нарече „НПО инсталация“, а представители на "Възраждане" разкритикуваха възгледите му за Конституционния съд.

Лена Бориславова от ПП-ДБ защити Грозев, като подчерта, че и двамата кандидати са имали професионални взаимодействия с "Отворено общество". Тя припомни и работата му по делото "Радко" в Северна Македония, което предизвика допълнителни коментари в залата.

Напрежение и лични нападки

Дебатът често излизаше извън рамките на професионалната дискусия, преминавайки в лични нападки. Кирил Петков (ПП-ДБ) заяви, че Йонко Грозев е независим кандидат, каквито „рядко се срещат в КС“. В отговор Костадин Костадинов от "Възраждане" нарече Конституционния съд „полуорган“, който трябва да бъде „ликвидиран“.

Йонко Грозев

Представители на ДПС-ДПС също отказаха да подкрепят когото и да е от кандидатите. Те критикуваха Орлин Колев за неясната му позиция относно декларацията на парламента за КС, а срещу Грозев повдигнаха въпроса за работата му с "ОМО-Илинден".

Хамид Хамид от "ДПС-Ново начало" заяви, че Йонко Грозев бил „активен член на най-голямата мафиотска организация за политически лобизъм – Сорос обществото“. 

Политически разломи и финално гласуване

В крайна сметка Орлин Колев получи подкрепа и беше избран за конституционен съдия. Въпреки формалното му одобрение, дебатът остави усещането за дълбоко разделение в парламента и политизиране на избора. Вместо фокус върху юридическите качества на кандидатите, дискусията се превърна в поредица от взаимни обвинения, препратки към минали решения и политически интриги.

Резултатът от гласуването показва и новите баланси в парламента – оформя се мнозинство, което не включва традиционните партньорства, а се базира на ситуационни договорки. Това може да е сигнал за бъдещи промени в политическите динамики.