Обичам разговорите с хората в БСП. Заради искреността им. На последния конгрес на партията десетки наши членове ме питаха притеснено: какво ще я правим Европата? „Ще я спасявяме!“, отговарях им аз. И тогава се изпречи още един въпрос. Зададе ми го бай Георги, сигурно сред най-възрастните ни делегати. На тръгване от НДК, в асансьора. „Другарю Станишев, защо тук никой не дебатира опасността от война? Аз помня какво беше след нея. За един живот една война стига!“. Заради неговия въпрос написах тази статия.

Война в Европа днес? Ще кажете, че е невъзможна. Но истината е, че обществата ни все още плащат социалната цена на икономическата криза от 2008 г., а по всичко личи, че се задава и следваща. Точно тези, които предизвикаха кризата, прегръщайки господството на пазара, сега изправят Стария континент на прага на социална война – никога преди недоволството и липсата на перспектива не са били толкова осезаеми.

Точно както след Втората световна война, мисията на европейската левица е да не допусне разделение, а да спаси ЕС с Нов социален договор за Европа. Такъв Нов договор ще приемем на предстоящия през този уикенд конгрес на ПЕС в Мадрид. Там, заедно с Франс Тимерманс, всички леви премиери, комисари и лидери на партии ще очертаем червените социални линии за оцеляването и бъдещето на Европа.

Когато Европа избра мира, тя избра равенството и справедливостта

Преди по-малко от един човешки живот Старият континент бе в руини. Войната беше опустошила съдби, бъдеще, доверие – между човеци и държави.

И точно тогава – Европа избра мира, избра Обединението. Тя тръгна от идеята никога повече да няма война. А за да няма, първата най-важна задача беше – ликвидиране на фашистките и нацистки идеологии, винаги водещи до насилие, произвол и войни. Впоследствие тя се разви по посоката на взаимна помощ и благоденствие на всички страни-членки на ЕС. Обединена Европа, която да бъде уютен, светъл дом за своите обитатели.

 

Чудото на социалдемократическия консенсус срещу господството на пазара

И Европа стана такъв дом. Няколко поколения хранеха надеждата, че войната е забравена, че децата занапред ще живеят много по-добре от родителите си, че мирът, носещ просперитет и бъдеще, е единственият възможен начин на живеене мажду Ламанша и Черно море.

Ние, социалистите, изградихме обединена Европа в следвоенните десетилетия. Неслучайно историците формулираха концепцията за „социалдемократическия консенсус“. Ние я създадохме, стъпвайки върху нашите базисни ценности, формулирани от френските революционери: Свобода, Равенство, Братство.

Известно време десницата беше наш партньор в този градеж. Тя прие социалдемокретическия консенсус и това послужи за основа на успешното развитие на Европа.

В последните десетилетия обаче класическата десница се обърна срещу него, избра господството на пазара и започна да разрушава:

  • Десницата подмени Свободата  с подчинението на човека на „изискванията на финансовите пазари”. Според десницата, не икономиката съществува, за да обслужва човека, а точно обратното – човекът съществува, за да обслужва, дори не икономиката, а финансовата сфера. Това гарантира, че всяко следващо поколение ще живее по-зле от родителите си. Не приемаме тази подмяна.

  • Десницата подмени Равенството  с възстановяване на феодални отношения на неравенство. Разликата в доходите е нечувана, поне от края на 19-ти век насам. Свръх-богатите не връщат нищо в общността, защото им е дадена възможността да не плащат данъци изобщо, криейки се зад офшорни фирми. Същите тези свръх-богати са превзели големи територии от политиката и така изработват закони и политики единствено в своя полза.

  • Десницата зачеркна Братството. Именно чувството за братство породи политиките на солидарност, довели до онова благополучие на гражданите на Европа, което беше пречупено от десните политики на затягане на коланите. Докато обаче гражданите послушно затягаха, свръх-богатите съвсем развързаха своите. Именно ликвидирането на Братството доведе до световната криза отпреди десет години; и в момента подготвя следващата.

Време на гняв и недоволство – Брекзит, жълтите жилетки, протести и стачки в цяла Европа

Зейнаха огромни неравенства. Миналата седмица Световната банка обяви, че пропастта между бедни и богати в ЕС е нараснала за 15 години с над 70 процента: 10 % от най-бедните граждани на Европа са обеднели с още 7 %, а 10-те % най-заможни са станали с 66 % по-богати. 

Тези неравенства породиха протести и стачки в целия ЕС. От Брюксел до София исканията на работещите са едни и същи: достойно заплащане, равни права, по-високи пенсии. 

На този фон обаче има държави, които оглавяват класациите в негативна посока. България е държавата-членка на ЕС с най-голямо и най-бързо растящо социално неравенство. По данни на Евростат през 2017 г. разликата между доходите на най-богатите 20% от българите и най-бедните 20% е 8.2 пъти. За сравнение, разликата през 2008 г. е била 6.6 пъти – това е най-голямото увеличение на социалните неравенствав ЕС. Средната разлика за ЕС е 5.2 пъти.

По данни на организацията Оксфам, занимаваща се с проблемите на бедността, разликата между бедни и богати расте бързо в целия свят – 42-те най-богати семейства разполагат с ресурси, каквито притежават общо 3.7-те милиарда най-бедни хора на планетата. 1% от хората по света държат 82% от световното богатство.

Пуснатият от клетката капитализъм превърна икономиката в господство на пазара. Европейските институции, доминирани десетилетия от ЕНП, се подчиниха на финансовия капитал, големите компании и парите, и загубиха доверието на европейците. Европа забуксува на скорости, без перспектива и без лидерство.

Великобритания подаде молба за развод, французите облякоха жълти жилетки, за милиони европейци ЕС вече не е хапче срещу бедността и нищетата, а младежите в Европа са най-многобройната армия от безработни.

Оцеляването на Европа vs. оцеляването на десницата

Стигна се до тук. Идеята за Европа наистина е в опасност.

Ние, от левицата, също имаме своите грешки. Когато имахме мнозинство в Европейския съвет, не успяхме да пренесем социалния модел от национално на европейско ниво. Последните десетилетия под диктата на ЕНП изгубихме Социална Европа. Борихме се за социални политики, но не успяхме да постигнем достатъчно. Затова и напуснахме голямата коалиция в ЕП.

Досега десницата държеше на карта и успя да срине благоденствието на европейските граждани. Сега на рулетката е самата идея за Обединена Европа. Заради странен залог – оцеляването на европейската десница.

След десетилетия царуване на статуквото, няма как Вебер и ЕНП да пропагандират промяната. Новото при тях е коалицията

Във властта на всяка цена

За да да остане в управлението на Европа, десницата прегърна национализма. Те вече са едно и също – ЕНП отглежда лидерите на модерното робство като Орбан, гради мостове към Салвини, а според председателя на ЕП Антонио Таяни, Далмация е част от Италия.

Развързана и позиционирана, крайната десница вече се прицелва в сърцето на европейската идея. Вместо общ дом, националистите предлагат разпадането на обединена Европа на национални държави, гледащи се изпод вежди през граници, опасани със стени и телени мрежи. 

Целта на десните и на крайнодесните е ясна: не възстановяване на Европа, а победата над левите и социалистите, с цената на разрушаване на Европа.

Мисията на левицата – Нов социален договор за Европа

Ние, социалистите, изградихме онази мирна и благоденстваща Европа, която днешната десница счупи. Наша е отговорността да не допуснем разпадането, а да започнем възстановяването на нашата Европа. 

Постиженията, с които толкова се гордеем днес – осемчасовият работен ден, свободата на медиите, стачките, всеобщото право на глас, безплатното образование и т.н. – не са дар от Бога, нито от просветената десница. Постигнати са в резултат на дългогодишните борби на леви партии и движения.

Но нищо в живота не ни е дадено завинаги, за него трябва да се борим 

Ние, европейските социалисти, най-автентично можем да водим тази битка на страната на гражданите. Както в Европа, така и в България, трябва да останем обединени от ценностите си. От едната страна на барикадата сме – с идеята за Европа, с желанията и правата на гражданите й, със справедливостта, солидарността и надеждата. От другата страна са онези, които работят за разгръщане на национания егоизъм, разделението и популизма, разчитащ на лесните решения, лъжите и страховете.

Влезем ли на полето на идеите с ясни, мощни послания, ценности и политики, ние няма да допуснем да се случи широко рекламираният предстоящ триумф на национализма. Ще можем да победим на изборите, ако отново започнем да назоваваме нещата със собствените им имена. Експлоатацията да бъде наречена експлоатация, войнолюбието – войнолюбие, омразата – омраза, бедността – бедност, безаконието – беззаконие.

Задълго сърцето на политиката – идеите – беше спряло да бие. Липсата на идеи и изтласкването на гражданите вън от политиката доведе до недоверието към управляващите елити. Свърши ерата на „де-идеологизацията”; наблюдаваме бурното възраждане на идеологическото мислене. Хората искат идеи за бъдещето и най-вече – за своето бъдеще.

Върнем ли се там, откъдето тръгнахме преди столетие и половина – на територията на идеите – напълно е възможно в следващия ЕП прогресивно мнозинство около левицата да излъчи следващия председател на ЕК и той да се нарича Франс Тимерманс.

Територията на идеите

ПЕС работи отдавна по Новия социален договор за Европа. Партиите-членки участваха в дискусията и дадоха своя принос. В резолюциите от конгреса в Лисабон през декември 2018 г., бяха записани основните червени линии за по-добър живот на европейските граждани.

През януари проведохме социологическо изследване, за да тестваме как българите приемат идеите на европейската левица. Резултатите са повече от показателни.

Според 81.5% от запитаните, мъжете и жените трябва да получават едно и също възнаграждение за еднакъв труд. А 64.2% одобряват идеята на европейските социалисти всяка година разликата в заплащането между мъжете и жените да бъде намалявана с 2%. Предложението на ПЕС за въвеждането на минимална работна заплата като % от БВП за целия ЕС се подкрепя от 58.7%, а за минимален необлагаем доход – от 56%. Огромното мнозинство от 93% от запитаните смятат, че не е направено достатъчно от управляващите за преодоляването на различията в стандарта на живот между ЕС и България.

Затова в предизборния Манифест на ПЕС записахме, че имаме задължение да защитаваме хората, ако се разболеят, загубят работата си, страдат от увреждания или изпаднат в трудно положение. Хората от всички възрасти имат право да работят и да живеят достойно. Справянето с безработицата и социалното изключване трябва да става колективно, а не по отделно, като отделни слаби страни. Необходимо е да се спазва принципът за равно заплащане за равен труд на едно и също място. Всички работници да имат еднакви права: да няма работа без договор, да няма работа без справедливо възнаграждение, а договорите за нулеви часове и фиктивна самонаетост да се забранят. Ще се борим за достойни минимални заплати в цяла Европа. Ние искаме силен Европейски орган по труда, оправомощен да се бори със социалния дъмпинг и да осигурява справедлива трудова мобилност в целия ЕС. Неравенството трябва да бъде драстично намалено, а концентрацията на блага и имущества в ръцете на малцина привилигировани – да бъде спряна.

Децата на най-богатия континент са заплашени от бедност, у нас 41% са в риск от социално изключване

По данни на НСИ всяко трето дете у нас живее в риск от бедност и социално изкючване. Това са над 41% или над 550 000 българчета. Основните причини за това са безработни, необразовани и болни родители.

Нашият отговор – Детската гаранция

За да може всяко дете в бедност да има достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни грижи, достойни жилищни условия и адекватно хранене, социалистите в ЕП извоювахме 6 млрд. евро като предложение към ЕК за следващия програмен период за Детската гаранция.

Битката през май

Партиите започнаха да се готвят за вота. Вече чуваме за мобилизация, ядра, периферии. У нас дори управляващите ги превърнаха в първи тур на местните избори.

Искам да споделя моето виждане за предстоящите евроизбори като лидер на европейските социалисти: на върха на копието този път е оцеляването на Европа и запазването на човешкото достойнство и социалните права на всеки от нас. Европа или ще е единна, или няма да я бъде изобщо.

Кампанията ще е трудна. Както и в България, управляващата десница в Европа ще впрегне целия си ресурс, за да запази властта си. В прегръдка с националистите, ЕНП ще се изправи срещу прогресивните сили в Европа.

Левицата винаги печели, когато е водена от кауза! А каква по-голяма кауза от тази, да кажем на децата си, че и за тях Европа е възможна. И, че не искаме дори спомена за една война в живота им! Пък бил той покрит и с най-светещия ореол на национал-популизма!