"Когато станах министър-председател с вашата подкрепа, не знаех колко високо трябва да е летвата. Сега знам и имам увереност да я вдигна много високо". Това заяви лидерът на БСП и премиер Сергей Станишев в словото си пред 47-мия конгрес на партията.
Когато в края на 2001 г. поех лидерството на БСП, едва ли съм бил този лидер, който сте очаквали да бъда - не бях готов, бях дори смутен, бях за повечето хора непознат, призна Станишев.

Независимо от това вие бяхте и сте моя гръб през всичките тези години и ми дадохте възможност да се науча, да получа самочувствие, да стоя без страх пред вас, да имам силата да водя тежки битки с нашите опоненти, обърна се той към делегатите. Вие ме назначихте да свърша една обществена работа и аз мисля, че се справих, навярно съвсем не идеално и при никое положение - безгрешно, каза премиерът.

Той подкрепи думите си с индианска притча. Стар индианец разказва на внука си: "В душите ни се борят два вълка - единият е на гнева, завистта, недоволството, а другият - на радостта, мира, любовта, щастието и надеждата. Внукът попитал:"Кой вълк побеждава?". А дядото отговорил: "Този, когото нахраниш". Всеки решава сам кой вълк да нахрани, това важи и за политическите сили, обясни Станишев.

Няма правителство от началото на демократичния преход в България, което да е водило по-лява и социална политика от настоящото, изтъкна още Станишев. Според него конгресът на социалистите трябва да отправи три основни послания. Първото е, че БСП е единна и обединена около една идея и една политика. Второто послание е, че БСП се развива. Конгресът трябва да покаже също, че партията се обновява.
Станишев подчерта, че за първи път през последните 19 години БСП е на края на пълен управленски мандат, осъществен в пълноценна коалиция с НДСВ и ДПС. Според него партията му има амбицията и готовността за втори мандат.

По време на изказването си пред конгреса Станишев дори разказа виц за политическия си опонент Бойко Борисов. "Изнервен от уличното задръстване столичанин, отишъл в общината и попитал: "Да ви трябва кмет?". Оттам му отвърнали: "Не, благодаря". На следващия ден гражданинът отново отишъл в общината и задал същия въпрос - "Трябва ли ви кмет?". Отговорът бил същият: "Не". Тогава гражданинът попитал: "За какво го държите тогава?". /БЛИЦ