Планът на Сергей Станишев за назначаване на голям брой експерти от ЕС в администрацията предизвика противоречиви реакции в България и чужбина. Какво цели с този ход премиерът – коментар на Дойче веле. Ако новият план на българския премиер за спасяване на държавата и доброто й име имаше мото, то би трябвало да гласи “Съветници от всички страни, обединявайте се!”. Разбира се, в полза на България и с ентусиазма на международната солидарност, познат ни от комунистическия манифест.
За съжаление обаче ентусиазмът засега си остава запазен периметър само на българския премиер, а международната солидарност в ЕС най-често клони към нула, особено, когато става дума за “домашно създадени проблеми”.
Дали планът е това, за което се представя?

На пръв поглед планът на българския премиер за нов вид сътрудничество с Брюксел има една основна цел: да привлече максимален брой висококачествени съветници от чужбина, назначавайки някои от тях на отговорни постове в българската администрация. Става дума за онези критични области, които Европейската комисия сочи неуморно във всеки един от мониторинговите си доклади: вътрешен ред и правосъдие, корупция, управление на еврофондовете.
Част от българските медии провидяха в това план за прехвърляне на държавното управление в ръцете на Брюксел. Едва ли... В първите хаотични години на демокрацията с мои колеги от студентското предаване “Ку-ку” /авторът на материала е Маринела Липчева-Вайс/ попитахме тогавашния президент Желю Желев дали не е време да продадем държавата. Отговорът му беше достойно ироничен и горчиво реалистичен: “И да искаме да я продадем, няма кой да я купи!”.
Въпреки всички подозрения никой в Брюксел няма намерение да изземва управленчески функции от едно правителство, а и в София едва ли са готови да отстъпят власт. Брюксел иска само едно – да контролира, защото става дума за пари на европейски данъкоплатци, включително и български. В София обаче имат проблем точно с контрола и
в дните преди изборите играят ва банк.
Нов механизъм за сътрудничество с Брюксел вместо омразния шестмесечен мониторинг? Тази първоначална идея явно не сработи. Директно се опита да я наложи вицепремиерът Калфин при представянето на новия план за повече експерти от чужбина. Но категоричното “не” на Европейската комисия накара премиера да опровергае собствения си заместник в рамките на няколко дни. “България не е срещу мониторинга, обаче....”
Експертите, пращани за няколко дни, за да подготвят докладите, “не виждат полаганите усилия”, казва Сергей Станишев. Може би, защото искат да видят не усилия, а резултати? Защото мерят с по-друг аршин от българския?
За София постоянно пребиваващите европейски експерти в българската администрация са по-правилното решение. След месеци или година престой те започват да проявяват разбиране към основния проблем в България: никой не може или не иска да се пребори със системата на нищо-не-правенето и личната изгода.
Да повярваме ли в добрата воля на премиера?
Нека се опитаме. Да, България има остра нужда от експерти по европейските въпроси. И защо да не си ги набави от чужбина – конкретно от онези страни, силни там, където тя е слаба. Защо да не ги назначи на ръководни постове, давайки им широки правомощия и високи заплати, на каквито са свикнали в родината им?
Защото красивата идея се препъва в простички въпроси като "Кой ще плаща?". София вече подхвърли предложение за финансова помощ от европейските страни, изпращащи експертите. А те пък защо трябва да плащат за чужди проблеми? Или може би за полиране на българския имидж, при това не само в чужбина, където планът беше представен като желание за по-голяма прозрачност.
В България идат избори. Това правителство си отива, но амбициите за власт на участващите в него партии си остават. И всяка проява на бурна активност е точка от полза за отбора. /БЛИЦ