Този вот не е пореден или последен, той е вот на отчаянието, което опозицията трябва да превърне в надежда, каза от парламентарната трибуна Николай Свинаров, председател на партията Българска нова демокрация.
България обаче се намира в тежка политическа криза, която изисква не просто рационални действия от страна на следващите управляващи, а цялостна промяна на институционалния и политическия модел в страната. Става дума за кризата на нарушения баланс на разделение на властите, на накърнения принцип на върховенството на правото и на прекъснатия диалог между управляващи и граждани. Става дума за липса на доверие, посочи лидерът на БНД.
България, поради недостатъците на сегашната конституция, не е парламентарна република, каза още Свинаров. Българската политическа система според него е превърната от парламентарна демокрация в “министерска република”. Функцията на парламента е принизена до утвърждаване на законите, изработени от правителството, а ролята на народните представители особено от мнозинството е сведена единствено до “гласуващи машини” По този начин се обезсмисля ролята на опозиционните сили като парламентарен коректив в полза на обществения интерес на всяко недалновидно управленско решение и предложение. Всеки разумен и рационален законопроект от страна на опозиционните парламентарни групи е обречен на автоматично отхвърляне или в най-добрия случай на дълго блокиране на неговото разглеждане. Същевременно правителственият захват над управленските лостове е толкова мащабен, а влиянието му над трите вида власти е толкова силно, че равнопоставеността и независимостта на законодателните и съдебната власт е напълно разрушено.
"Ние от Българска нова демокрация заедно с останалите представители на дясната опозиция смятаме, че за една пълноценна и цялостна политическа реформа се изисква свикване на Велико народно събрание (ВНС), което да приеме нова конституция на България. Реформата не може да бъде извършена без изготвянето и приемането на нов основен закон на страната, който да е съобразен с:
 променените условия в България като страна на завършилия преход;
 членството й в НАТО и ЕС;
 насоките за бъдещото й развитие като правова и модерна социална държава;
 нуждата от преосмисляне на функциите и правомощията на институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт;
 необходимостта от законови и институционални гаранции, осигуряващи независимостта на съдебната власт като гарант за подържането на върховенството на закона;
 и необходимостта от съществуването на институцията на ВНС като цяло.
Специално внимание трябва да се обърне и на фиксирането на ново място на президентската институция в политическия процес като се поправи сегашното несъответствие между прекия начин за избиране на държавния глава и лимитираните му правомощията. Несъответствие, което при твърде амбициозен президент води до постоянното им превишаване, често в ущърб на интересите на обществото и страната", отбеляза Свинаров. /БЛИЦ