През 1988 г. Тодор Живков вече искал не просто реформа на социализма, а смяна на системата. Това твърди пред Дойче веле сегашният министър на икономиката на Бавария Фридрих-Вилхелм Ротенпилер, придружавал навремето Франц-Йозеф Щраус в България.
Министърът на икономиката на Бавария Фридрих-Вилхелм Ротенпилер е бил в делегацията на тогавашния баварски лидер Франц-Йозеф Щраус, посетил за пореден път България в късното лято на 1988 година, само седмица преди смъртта си. На какво се дължат специалните връзки между Бавария и тогавашна комунистическа България? „Поради географското си положение Бавария по традиция винаги е поддържала много добри отношения със страните от Средна и Югоизточна Европа. В този смисъл и България десетилетия наред е наш много добър партньор. Франц-Йозеф Щраус много се интересуваше от политическата проблематика на конфликта Запад-Изток по време на тогавашната Студена война. Той много искаше да се преодолее този конфликт, да се преодолее и разделението на Европа като резултат от този конфликт. В интерес на истината тъкмо в това отношение България беше важен събеседник”, разказва министърът на икономиката на Бавария Фридрих-Вилхелм Ротенпилер.
Неговият тогавашен шеф Франц-Йозеф Щраус, една от най-ярките фигури в западногерманската политика, поддържа добри лични контакти с българския лидер Живков и също особено залага на икономическите връзки. "Още тогава съществуваха икономически връзки, макар и в скромен обем. За Щраус икономическите и политическите отношения не бяха в противоречие, той гледаше на икономиката като средство за придвижване напред в политиката. По онова време България беше ключова страна за отношенията на Бавария с югоизточноевропейското пространство.” И все пак, разговорите са между държавен глава на комунистическа страна, която се смята за най-верния съюзник на СССР, и един западен политик, когото московската пропаганда обявява за опасен ястреб. Журналистите от Дойче веле питат министър Ротенпилер за тона на тези разговори. 

„Много вежливи бяха тези отношения, макар че Щраус винаги ясно и недвусмислено изказваше мнението си за комунистическата система по принцип и за комунистическата система под ръководството на Живков в България в частност. Нека го кажа пак: по-недвусмислено не можеше. В последния им разговор към края на лятото 1988 година, малко преди смъртта си, Щраус каза на Живков право в очите, че комунизмът не подлежи на реформиране, че само смяна на системата може да отвори нови пътища към бъдещето. За огромна наша изненада Живков не отхвърли тази критика, а каза, че наистина трябва да се поеме по нови пътища. Върхът на всичко беше, когато Тодор Живков попита Франц-Йозеф Щраус: „Какво трябва да направи моята страна, за да влезе в ЕС?” През 1988 година това беше направо революционен въпрос в устата на един лидер от Източния блок. Щраус първоначално помисли, че има грешка в превода и попита: „Имате предвид по-тясно сътрудничество, така ли?” Тодор Живков ясно му отговори: „Моята страна трябва да стане член на ЕС”. По онова време, още преди политическите сътресения и промените в Германия и в цяла Средна Европа, това си беше направо революционно изявление. След това двамата започнаха да размишляват над немислимото: как може да изглежда пътят на една комунистическа страна, напускаща комунизма и отправяща се към ЕС. Но от тези размишления не последва никакъв политически резултат, защото седмица по-късно Щраус почина.” Близо две десетилетия след разговора на Живков с Щраус България действително стана член на ЕС.
По онова време в СССР е в ход перестройката, докато Живков се „снишава”. Какво са очаквали политици като Щраус от българския лидер? Дали са били подготвени за някакъв рязък политически обрат? Фридрих-Вилхелм Ротенпилер си спомня: „Това изречение на Тодор Живков ни изненада. За нас то беше изненадващо, не зная дали други са били по-добре информирани от нас. Анализът, че с икономическата система на комунизма не може да се върви към бъдещето – той за нас беше очевиден. Голямата изненада за нас обаче беше фактът, че комунистически лидер е готов да върви към смяна на системата.” В края на разговора журналистите от Дойче веле питат министъра дали знае подробности за кредитите, които през 80-те години България получи от ФРГ и за предполагаемото участие на неговия тогавашен шеф Франц-Йозеф Щраус в договарянето им. Отговорът беше лаконичен: „По въпроса не мога нищо да кажа.” /БЛИЦ