Ако се приемат всички умни идеи, изказани на консултациите при Радев през уикенда, изборите в България ще изглеждат така:

Закъсняла пощенска пратка с бюлетини от чужбина става повод както Христо Иванов да щурмува централата на ЦИК, катерейки се по външната стена с котки, подарени по условие от Уолтопия, включително за поредно Българско лято. Този път провокирано от загубилия се в пощите по света глас на Васил Божков за себе си.

С обявяването на окончателните резултати от изборите бием рекорда на Америка, защото Мишо Константинов и Информационно обслужване водят безкрайни IT-спорове с технократите, отцепили се от Цветанов, може или не да се създаде държавен облачен хъб и колко клипа с броене на бюлетини може да побере той.

През това време изборното шоу продължава да тече със Слави Трифонов, който обявява, че в шкафчето на Бойко е имало не кюлчета, а бюлетини и с Мая Манолова, която е на амбразурата на новия саботаж - този път Боянски.

Здравното министерство пълни хазната с глоби от РЗИ-ата, които са ваксинирали миски и общинари, вместо изборни служители. А през това време МВР е заето с вътрешна реорганизация как да пренасочи полицаите от Благоевград да ловят риба в Силистра, а силистренските да броят туристи без маска на Банско, съгласно идеите на Цветанов.

Нито една държава не се произнася по легитимността на вота, защото Радев вече е обидил всички президенти.

Майтапът настрана. Толкова луди идеи за изборите у нас никога не са се изговаряли с толкова сериозен тон в един ден на едно място. Но полетът на политическата фантазия бе любопитен.

Защо му беше на Радев раздумката с т.нар. извънпарламентарни партии, както нарече другарските срещи на „Дондуков” 2 политологът Огнян Минчев?

С тях Радев начерта летателния си план за изборите. Парламентарните, но най-вече президентските, които пряко го засягат. След знаковото му посичане от ДПС за втори мандат и с дистанцираното отношение на БСП, която ясно показва, че може и да не го подкрепи, Радев спешно има нужда от електорат. „Достойният народ” бе безславно загубен в новогодишната нощ, когато чу, че ако не вдига юмруци по площадите, не е от „братството на почтените”.

Без базовите гласове на БСП и решаващата подкрепа на ДПС Радев няма смисъл изобщо да се явява, защото не би стигнал дори до балотаж. За нова, президентска партия, вече няма време. Дори и да я регистрира, месеците до изборите няма да му стигнат за структури и организация.

Дори прехваленият партиен строител и изборен спец Цветан Цветанов се спъна в троянските коне, които стари играчи ловко му пробутаха, откъсвайки голямо парче от малката му партия за няма и три месеца след учредяването й. Така,
в търсене на нови варианти, Радев заложи на най-иновативния – приятелски кръг от партии.

Ако се сумират гласовете за Слави, Мая Манолова, Христо Иванов, Отровното трио с или без Минеков, Румен Петков, Цветан Цветанов, Възраждане и МИР на столичния общинар Симеон Славчев, Радев би имал нещо, от което да тръгне. Но рискът десетимата борци за площадна слава да се скарат преди да се разберат е прекалено голям.

Кафеджийският маратон на „Дондуков” 2 показа две неща. Първо президентът притвори вратата си към системните партии и легитимира за свои приближени лицата на протеста, който хвърляше бомби по полицаите. Второ, сладките приказки и одобрените от Радев идеи дадоха ясен знак, че в извънпарламентарния качамак президентът си има любимец – щурмовака Христо Иванов.

Срещата им свали картите и разкри защо ден по-рано Радев нарече Борисов „ортак” на Пеевски. В неделя стана ясно, че президентът просто удобно е подавал топката на Христо Иванов, за да даде възможност на Щурмовака надълго и нашироко да обясни пред БНР в какво се състои „ортаклъкът” и да разгърне публично предизборните си опорки.

Мишената не е нито Борисов, нито Пеевски. А най-омразният на Иванов човек – главният прокурор Иван Гешев, срещу когото проваленият политик периодично организира тротоарни сбирки.

Главното общо предприятие на Борисов и Пеевски се нарича Иван Гешев, обяви Христо Иванов. И настоя „всички политически формации, които ще се явят на предстоящите избори, да застанат пред гражданите и да поемат ангажимент да бъде уволнен главният прокурор Иван Гешев и това стане чрез промени в Конституцията”.

Естествено, Иванов удобно забравя, че Гешев бе законно избран по правила и промените, които лично неуспелият правосъден министър наложи с панаири, скандали и оставки, вярвайки че сам става обвинител № 1.

Паниката на Христо Иванов е разбираема. Поредният поход срещу Гешев идва дни, след като делото срещу гуруто на градската десница Иво Прокопиев за злоупотреби при продажбата на държавния дял от EVN започна на втора инстанция. И съдът прие искането на прокуратурата свидетели срещу Прокопиев да бъдат повторно разпитани.

Че зад срещите и единомислието между Радев и Иванов има по-дълбока координация, инженерствана от Драгалевци
сочи и фактът, че не за първи път двамата си подават топката, играейки обща игра.

През ноември 2020 г. Радев заговори по парливия въпрос за договора със Северна Македония като настоя България да настоява за включването на „отделна преговорна глава, в която да бъдат записани условия, без изпълнението на които Северна Македония да не може да се присъедини към ЕС”.

„Защото това е единствен изход от ситуацията, вместо да спори по историята”, каза Радев, а ден по-късно Командира излезе публично да обясни точно за какво става дума.

Политическият вираж на Радев от Решетников  до Сорос само показва, че президентът яко е заседнал в пандемична геополитическа турбуленция. А докато продължава с юмруци да отблъсква опонентите си, им отваря полето за прегрупиране около вота.

В разгара на свадата с президента кой на кого е ортак Борисов рязко смени курса и заяви: „Спасението на държавата в следващите една-две години е и най-непримиримите врагове и опоненти да работят заедно, за да се измъкнем от кризата.“

Не назова враговете, но веднага след него Дариткова бързо отвори вратата за коалиция с БСП, казвайки че в името на изваждането на страната от кризата ГЕРБ врагове, освен коронавируса, няма. Свиленски отговори, че това е лъжа и БСП има конгресно решение да не се съюзяват с Борисов.

Но, както доц. Борислав Цеков каза за „Стандарт”, големите партии не са готови да пуснат кокала. И в името на властта ГЕРБ ще се коалира с всеки в парламента след изборите.

Бленуваната от години широка коалиция ГЕРБ-БСП обаче рязко контрастира с друга прогноза -  на Мира Радева. Тя видя коалиция БСП-ДПС-Слави-Манолова, която ще лиши ГЕРБ от властта. След изборите, тънките сметки може да окажат тежко погрешни.

Но ако летателният план за новия кабинет тепърва ще се пише, то отсега едно е сигурно - в пилотската кабина на Радев управлението вече е поето от градската десница. Затова и бъдещата му траектория не е трудно да се определи. 

Коментар на Екатерина НИКОЛОВА, Стандарт