„Ние непрекъснато си нарушаваме Конституцията, непрекъснато. Имаме една фасада за Конституция и си я погазваме, кой както намери за добре...“. Думите са на проф. Огнян Герджиков, един от най-изтъкнатите председатели на Народното събрание в последните години.

И ако тази констатация е по адрес на законодателната дейност на отминалия 44-ти парламент, то изминалите дни показаха, че тя важи и за новия парламент. Законодателната инициатива на депутатите от 45-то Народно събрание напълно потвърждават и друга теза на професора, за това как „всеки следващ парламент показва неглижиране на правото“, пише "Правен свят".

Още с първия законопроект – този за изменение на Конституцията в частта за съдебната власт, който погрешно бе представен като внесен, всъщност е абсолютно нищожен, защото е подписан от едва 27 народни представители при изискване от минимум 60, с което новите парламентаристи демонстрираха пълно незачитане на правните норми. В името на преследване на мимолетната политическа цел – да покажат своето отношение по адрес на главния прокурор, депутатите от „Демократична България“ поискаха ремонт на основния закон, пропускайки да уточнят, че точно в тази му част това е невъзможено без свикване на Велико Народно събрание. Нещо, за което Конституционният съд се е произнесъл с прословутото си Решение №3/2003 г.

Броени дни по-късно, трима депутати от същата парламентарна група – Ат.Славов, И. Велов и Н. Йорданова, решиха, че чрез изменение на Правилника за организация и дейността на Народното събрание могат да дописват основния закон. Тримата са вносители на текста, според който главният прокурор е длъжен поне веднъж на три месеца да се явява пред Правната комисия на парламента, за да бъде подлаган на своеобразен „кръстосан разпит“. Направеното и прието от мнозинството предложение на депутата от ДПС Хамид Хамид, това изискване да се отнася и за председателите на ВКС и ВАС, макар да е правилно и да отразява духа на Конституцията по отношение на „тримата първи“ в съдебната власт, по същество не прави текста на чл. 27 от ПОДНС по-малко противоконституционен.

Претендиращият за висока експертиза по отношение на Конституцията и много държащ да изтъкне своята доцентура, макар и по философия, а не по право – депутатът от „Демократична България“ Атанас Славов, би следвало да е наясно, че когато иска да изслушва главния прокурор, а също и председателите на върховните съдилища, това според чл. 84 от Конституцията е право, дадено на Народното събрание, а не на постоянните комисии.

Ролята на комисиите е да осъществяват парламентарен контрол, но спрямо органите на изпълнителната власт. Никъде в основния закон не е дадено правомощие на парламентарните комисии да могат да задължават представители на съдебната власт да се явяват на отчет, защото това е грубо нарушение на основополагащия конституционен принцип за разделение на властите и по същество е неправомерна политическа намеса в работата на независимостта на прокуратурата и съдилищата. Главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС могат да бъдат единствено поканени, а дали ще уважат депутатите от Комисията по правни въпроси, зависи от добрата им воля.

Добре е, ако депутатите от „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, които толкова много прокламират върховенство на закона, да си припомнят и решение №5 на Конституционния съд от далечната 1995 г., в което изрично се посочва, че Народното събрание и негова комисия могат да изискат задължителното явяване на длъжностно лице, като това не се отнася до: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Още повече, че сезирането на КС преди 26 години е било отново по повод поправки в Правилника на парламента.

И ако все пак приемем, че е минало значително време от това решение, то КС има и друго решение, що се отнася до изслушването на главния прокурор пред парламента, което е от 2017 г. Във връзка с последните изменения на основния закон, приети две години по-рано, тогавашният обвинител №1 Сотир Цацаров поиска тълкуване на разпоредбата на чл. 84, т.16 от Конституцията, по въпроса за обхвата на ираза: „други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“, и включва ли се в него доклад по конкретно наказателно производство. С решение №6/2017 г. конституционните съдии много ясно и категорично разясняват правомощията на народните представители по отношение изслушванията пред тях на главния прокурор:

„В обхвата на израза „други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“ по смисъла на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията, се включват различни обобщени и аналитични доклади относно осъществяваната дейност на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността  и реализирането на наказателната политика.

Тези доклади са различни по време и/или съдържание от годишните доклади по чл. 84, т. 16, изречение първо от Конституцията, и са предназначени да съдействат за упражняване на конституционните правомощия на Народното събрание.

Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство.“
Последното изречение би трябвало да отрезви ентусиазма на новия парламентарист – замерващият до вчера сградите на държавни институции с яйца и вмирисана риба  - адвокат Николай Хаджигенов, който покатерил се на парламентарната трибуна, обяви, че бил готов да пита главния прокурор Иван Гешев за „купища“ разследвания на прокуратурата. Не, няма да има тази възможност, поради простата причина, че Конституцията не позволява. Същото се отнася и до народните избраници от „Демократична България“, чиито политически атаки целят дестабилизация на прокуратурата.

Обиден за парламентаризма и за демокрацията е начинът, по който депутатите изпълняват спуснатите им задкулисно от техните икономически и адвокатски ментори нареждания, погазващи напълно ясни разпоредби от основния закон, в това число и категорични решения на Конституционния съд.

Така че не би било изненадващо, ако главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС откажат изобщо да се явяват на „задължителната“ тримесечна покана на правната комисия, водени не от неуважение към депутатите в парламентарната република, а от уважение към Конституцията. Тримата големи в съдебната власт не са безотчетни, напротив - те представят всяка година отчети за дейността на прокуратурата и съдилищата, които се обсъждат в Комисията по правни въпроси и в пленарната зала. Всяко друго тяхно явяване пред депутатите е въпрос на добра воля, но не и задължение на представителите на съдебната власт.

Не е ясно дали 45-то Народно събрание изобщо ще просъществува толкова, че да остане време за изслушването на „тримата големи“ от съдебната власт, но ако вземе то да продължи своята работа, може би ще е добре конституционните съдии да бъдат сезирани отново, за да разяснят флагрантно на новите парламентаристи, че е добре законодателната им дейност, особено що се отнася до правилата на тяхната работа – разписани ясно в Правилника на Народното събрание, да се осъществява в рамките на разпоредбите на основния закон. Не за друго, а за да я ясно дори на бившия правосъден министър и адвокат с отнети права Христо Иванов, че „площадното право“ не е право!